— Да.
— Е, не почваш прекалено зле. Джон Хейкила е един от най-добрите. Сега аз съм в бригадата на Бийсън Максуини, така че няма да кажа нищо в полза на единия или другия, но можеш да се гордееш, че си в бригадата на Джон.
— Онази история — започна Хал, — за това какво съм направил на оня мъж, който ми налетя в холдинговата зона — беше нещастен случай, при който той наистина се контузи. Казах на Хейкила — на Джон — това, но не знам дали ми е повярвал.
— Ако е истина, най-накрая ще повярва — каза Тонина и плъзна очи по него. — За мен самата не е много лесно да го повярвам. Как…
— Аз съм на двайсет — бързо рече Хал. — Просто изглеждам млад за възрастта си.
Тонина сви рамене.
— Е, както ти казах, Джон ще се отнася честно с теб. Той иска производителност, но това го прави всеки водач — каза тя. — Той каза ли ти какво ще правиш?
— Не — отвърна Хал.
— И аз така си мислех — каза тя. — Това с нищо не оправя нещата, но той е бил в мините тъй дълго, че забравя, че има хора, които не знаят. Добре де, и без друго той няма да очаква много от теб при първата ти смяна утре, така че няма нужда да се безпокоиш.
— Какво ще правя?
— Ще разгребваш зад хората с горелките — обясни тя. — Те ще изрязват руда от оголената скала, а от теб ще се очаква да сортираш това, което те изрязват, и да го пренасяш във вагонетките. — Тя поспря и го изгледа. — Ти май дори не ме разбираш — констатира тя.
— Когато ти и твоята бригада слезете в мината, екипът ще ви закара до хоризонта, на който бригадата ти ще работи. След като излезете от екипа, ще се качите на вагонетките — те са като влакче без релси, по които да се движи. Влакче, чиито вагони приличат на отворени метални сандъци. Всяка вагонетка превозва по двама души наведнъж. Ще се возите в тях по хоризонтите — ти си свикнал да им казваш тунели, докато стигнете до края на онзи, където твоята бригада е пожелала да работи на някоя част от жилата. Жила — това е пътят, по който рудата с метала минава през скалата. Тя никога не върви хоризонтално, така че почти винаги работиш на това, на което му се вика забой — наклон нагоре или надолу, за да стигнеш до жилата, така че режеш там каквото има, докато не се наложи да идеш другаде и да направиш друг забой.
Той кимна, запленен от обяснението.
— Но какво значи „да разгребваш“?
— Водещите хора в бригадата ще режат скалата — ще работят отпред в забоя с лазерни горелки…
Тя се разсмя на изражението на лицето му.
— Да, истински лазерни горелки от преди триста години. Тук на Коби е единственото място на всички светове, където миньорите струват по-малко от оборудването, а единствената горелка, която човек може безопасно да използва за рязане е лазерната. Ти ще бъдеш след челните хора и ще събираш рудата, която те изрязват от скалата. Трябва да си адски сигурен, че ще правиш две неща. Да не сваляш ръкавиците на костюма си, независимо как се потиш вътре в него. Започнеш ли да събираш скалата с голи ръце, ще се изгориш и ще разбереш какво значи това. И гледай адски добре да запомниш да не си сваляш шлема. Ама никога!
Последните й думи бяха изречени с такава изразност, че Хал се стресна.
— Добре — каза той, — няма да го свалям.
— Ще видиш, че водачите, а може би и някои от останалите, от време на време свалят своите шлемове. Ти обаче не го прави. Те знаят кога е безопасно, защото знаят какво са рязали току-що. Ти не знаеш. Не ме интересува колко отвратително става под тая каска, просто не го махай. Иначе ще видиш, че те свалят шлемовете си, и ти ще си го свалиш, а после те внезапно ще сложат своите, но за теб вече ще е прекалено късно. Ще си вдишал някои от горещите газове, които горелките изпаряват, когато прорязват скалата, но вече ще е прекалено късно.
— Ще го запомня — каза той.
— Добре ще е да го запомниш. — Тя се изправи. — Е, трябва да се прибирам. Тук работим по двайсет часа на ден — три дни работа, три дни почивка. Когато уговорката е за тридневен цикъл, по-добре се научи да спиш по всяко време, когато можеш. Можеш да си наваксаш през свободните тридневки. Предполагам, че поне първия ден Джон ще хвърля по едно око, дали не си сваляш шлема. Никой обаче не може да те наблюдава през цялото време, така че по-добре си изработи навика да се грижиш сам за себе си.
Тя тръгна към вратата. Хал стана на крака.
— Чакай… — каза той. Цялата му решимост да се държи недружелюбно и резервирано се изпари. Тя беше първият човек в тая мина, който показа нещо като доброта към него, и той почувства, че не може да я остави да си тръгне, без да я опознае по-добре. — Ъъъ… Джон Хейкила каза, че си работила по-рано в тази мина.