В основата на гигантското стъпало бяха нахвърляни на куп различни инструменти и другите членове на бригадата вече вземаха от тях. Хал ги загледа с любопитство. Голяма част от инструментите имаха къси и масивни корпуси, прилични на револвери с къси и дебели барабани, и Хал предположи, че това са горелките, за които бе говорила Тонина Уейл. Имаше и други устройства, прилични на протези, монтирани върху лява ръкавица, чиито пръсти завършваха с пет дълги метални шипа, извити навътре, тъй че върховете им почти се докосваха.
В това обаче нямаше никакъв смисъл. После Хал видя как хората, които си ги слагаха, започнаха да ги управляват. Шиповете се отваряха и затваряха, без да се влияят от движенията на пръстите на ръкавицата. Понякога острите им като игли върхове проблясваха за секунда във вишневочервено, сетне в бяло, а после потъмняваха отново до обичайния си метален цвят. Всеки от миньорите, които ги слагаха, ги изпробваше по няколко пъти и тогава приличаше на получовек-полунасекомо, което драска с нокти във въздуха. После те се покатерваха на скалното стъпало и заставаха пред набраздената стена.
Останалите от бригадата, като се изключат онези шестима на издатината и Джон Хейкила се върнаха покрай Хал на десетина метра назад в тунела и седнаха, отметнали шлемове назад. Джон, който бе застанал до предната вагонетка под издатината, се огледа и видя Хал.
— Добре, кип! — каза той. — Ела тук!
Хал тръгна към него, като се питаше какво ще стане.
— Сложи си шлема! Не го сваляй!
Без да го иска, Хал се обърна, за да погледне шестимата, които сега седяха в тунела, опрели гърбове на скалата, и разговаряха. Той нахлузи шлема и гласът на Джон стигна до него през слушалките на наглавника с оная лека неестественост на звуците, които се чуват в телефонните вериги на два затворени костюма.
— Торнхил, ти нали не знаеш нищо за това?
— Да — каза Хал.
— Добре. Твоята работа е да разчистваш, докато горелките работят.
Джон протегна ръка и закопча собствения си шлем над главата си. Шестимата с горелките, които стояха на издатината вече бяха закопчали своите шлемове. Стояха и гледаха надолу към Джон и Хал — явно ги чакаха.
— Обикновено аз съм там горе с първата смяна на горелките — рече Джон. — Сега обаче ще стоя тук долу с теб, докато не схванеш как се работи. Виж сега, изрязаните блокове ще падат през ръба, докато издатината не стане достатъчно широка, за да се задържат на нея. Тогава ще оформим една рампа и ти ще работиш непосредствено зад резачите. Сега обаче блоковете ще падат отгоре и ти трябва да си пазиш краката. Разбра ли? — изкрещя той и млъкна.
Хал кимна и отвърна:
— Да.
— Добре. Другото, за което трябва да внимаваш, е, че блоковете ще падат все още горещи, така че не се опитвай да ги пренасяш по друг начин, освен с машите. Това са маши… — Той избра чифт ошипени устройства. — Подай си ръцете.
Хал протегна ръце и Джон нахлузи по едно устройство на всяка от неговите ръкавици. Хал откри, че в основата на всяко устройство има вдлъбнатина с формата на длан; палецът, показалецът, средния пръст и последните два пръста като едно цяло влизаха в една от четирите врязки. За опит той напрегна пръстите на дясната си ръка и в отговор четирите прилични на нокти на граблива птица удължения се разтвориха и затвориха.
— Серво? — попита той.
— Не, това са маши — поправи го Джон. — Сега ще ги използваш за вдигане на отрязаните блокове. Гледай мен. Хайде, резачи, размърдайте се!
Докато говореше, Джон нагласи чифт устройства на собствените си ръкавици. Едва ги сложи и от издатината се разнесе съсъкът и пукотът на факлите, прогарящи скалата. След малко един от резачите срита от издатината парче гранит с големината на грейпфрут, което падна почти в краката на Хал. Джон ловко го загреба с четирите щипци на своите маши и го задържа пред Хал.
— Не го докосвай — рече. — Само го погледни. Виждаш ли жилата вътре?
Хал погледна. Кварцова жилка прорязваше парчето гранит.