— Я се наври в някоя дупка! — прекъсна го гневно Тонина. — Чул си, че си е спечелил някакво име и искаш да откопчиш нещо за себе си, това е цялата работа.
Нейф не й обърна внимание. Той гледаше Джон.
— Казах, че ти не си ми водач.
— Разбира се — съгласи се Джон и се огледа наоколо. — Уил?
Уил стоеше в първата редица вляво от Джон.
— Какво има? — запита Уил, без да помръдне. — Чухме, че е размирник. Ти го знаеше, когато го взе. Ако не е такъв, остави го сам да се оправя. Ако репутацията му е оправдана, той може би сам е нагласил този бой, за да се изфука.
— Всичко е наред — намеси се бързо Хал. — Джон, всичко е наред. Аз не съм го настъпвал, но ако си мисли, че съм го направил, тогава съжалявам…
— По дяволите, съжаляваш! — изкрещя Нейф. — Мислиш си, че можеш да ме наречеш лъжец и да си отидеш току-така. Или се защитавай сам, или се разкарай от мината.
— Джон! — примоли се Тонина.
Джон сви рамене и отстъпи назад. Кръгът от хора около тях се задърпа назад, докато Хал и Нейф се оказаха в центъра на доста голямо свободно пространство. Тонина изчака още малко, а сетне и тя се отдръпна назад.
Хал стоеше, вперил поглед в Нейф, и сега се чувстваше в безизходица. Струваше му се, че светилната е прекалено ярка, а въздухът — прекалено сух и горещ. Заобикалящите ги миньори изглеждаха далечни и чужди. В представите си се чувстваше така изолиран, като че се намираше насред глутница вълци. Вторачи се в лицето на Нейф и не забеляза никакви признаци на разум.
„Ще го оставя, помисли си внезапно, ще го оставя да направи каквото иска. Това е единственият начин да се измъкна от тази каша. Ако ме набие, може би ще забравят тая работа с моята репутация…“, помисли Хал.
Видя как Нейф започва да пристъпва към него и как дясното му рамо се спусна, когато юмрукът му се сви. Тялото на Хал крещеше да се намести в някоя от дузината защитни позиции от неговите тренировки, но той го държеше като затворник с ума си. Само вдигна юмруците си по начин, който се надяваше да му придадат тромав и аматьорски вид.
Нейф тръгна към него. „Ще стоя неподвижно“, каза си Хал. Когато Нейф дойде съвсем наблизо, той се насили да стои, без да се движи.
… Хал беше объркан. Нещо не беше наред, но в момента той не можеше да реши какво е то. Лежеше на земята и беше сигурен само в едно — беше нападнат. Видя фигурата на някакъв мъж над себе си, който пристъпи напред и прехвърли тежестта на тялото си така, че беше ясно, че се задава ритник.
Тялото му реагира инстинктивно: той се стегна и се претърколи назад така, че се изправи на крака с лице към нападателя. Сега си припомни, че това е човекът, наречен Нейф и че е възнамерявал да го остави да направи каквото иска, ала умът му все още беше замъглен и някак чужд и Хал не можеше да си припомни защо е трябвало да прави това.
В същото време Нейф налетя отново след кратка пауза на изненада, когато видя Хал да се изправя тъй чевръсто от безпомощна позиция на земята на краката си, готов да реагира. Нейф дойде бърже и замахна с десния юмрук към адамовата ябълка на Хал.
Разтреперан и слаб, но автоматично реагиращ, Хал отмести тяло встрани, за да остави юмрукът да мине покрай него, и направи широка крачка напред край другия, докато Нейф залитна, изкаран от равновесие при неуспешния си удар. Хал спря обърнат към гърба на другия мъж. Автоматично, без да разсъждава, той нанесе два къси удара с левия и десния юмрук в областта на бъбреците върху гърба пред себе си. Нейф се срути.
Хал направи крачка встрани и застана, гледайки другия отвисоко. Сега главата му бързо се проясняваше и заедно с това гадното усещане изчезваше.
Нямаше смисъл. Не можеше да се принуди просто да стои така и да приеме наказанието, което искаше да му нанесе Нейф. Той просто не беше в състояние да се принуди. Онзи първи удар, който го беше изпратил за кратко в безсъзнание, бе пробудил в него един инстинктивен страх и инстинкта за оцеляване. Сега обаче, другия мъж лежеше долу и не помръдваше. Може би с това щеше да приключи всичко.
Той понечи да си тръгне… но Нейф се разшава. С напрегнати ръце той постави длани до тялото си и се повдигна на коляно, обърнат встрани от Хал. Изправи се несигурно на крака и се обърна. Тръгна отново към Хал.
Ако можех само да го нокаутирам, помисли Хал…
Само че главата му все още не се беше прояснила напълно, а Нейф вече го връхлиташе. Хал вдигна ръце, прихвана ръката, която се опитваше да го удари, и като се извъртя, коленичи така, че Нейф направи циганско колело през дясното рамо на Хал и се приземи тежко на гърба си. За момент той пак остана неподвижен с изкаран дъх. Но и този път след няколко секунди той се размърда, обърна се и се изправи на крака.