Нейф се бе надигнал на лакът и се озърташе. Той очевидно пак беше дошъл на себе си, но също както след първия му удар Хал беше загубил ориентация, така и сега временно изгладнелите за кръв мозъчни клетки на Нейф за момент бяха объркани и той не беше много сигурен защо лежи там, където се намираше.
Хал пак се извърна и тромаво закрачи към пръстена от лица и Тонина. Стигна до тях и в този миг пръстенът се разкъса, а миньорите в него се втурнаха напред, за да обградят Нейф, да му помогнат да стане и да го подкрепят до стаята му. Тонина изведнъж се озова пред Хал и когато той се препъна и едва не падна, го прихвана здраво с една ръка през кръста.
— Всичко е наред — каза тя. — Всичко е наред. Свърши вече. Аз ще те заведа. Къде си ранен?
Той я зяпна изотгоре. Внезапно осъзна болката в очите и челюстта си и натъртванията и драскотините от твърдата скала, на която двамата с Нейф се бяха борили. Прииска му се обаче да й каже, че му няма нищо особено, нищо, освен че е изтощен и че като се изключи онзи пръв удар, Нейф не му бе сторил нищо. Само че гаденето в него се усили и гърлото му се сви така, сякаш бе затегнато с гаечен ключ. Можеше единствено да се кокори в нея.
— Облегни се на мен — каза Тонина.
Тя се обърна наполовина и го поведе, по-точно го понесе към общежитието. Ръката около кръста му беше невероятно силна — далеч по-силна, помисли си някаква част от ума му, от неговата. Той мълчаливо се остави да бъде отведен и вкаран в собствената му стая, а сетне хвърлен на леглото и разсъблечен. Отпуснат на леглото, той започна да трепери силно и неудържимо.
Тонина плътно го зави с покривката на леглото и включи отоплението на максимум, ала Хал продължи да трепери. Тя бързо се измъкна от собствените си горни дрехи и се мушна под одеялото до него. Прегърна го с коравите си и силни ръце и притисна треперещото му тяло към своето, сгрявайки го със собствената си топлина.
Постепенно треперенето намаля. Топлината пак се зароди в тялото му и потече по всичките му крайници. Той лежеше отпуснат. Известно време все още дишаше дълбоко и треперливо, но най-накрая дори и дишането му се забави. Инстинктивно ръцете му се обвиха около Тонина и я притиснаха още по-плътно, а дланите му побягнаха по тялото й.
За миг тя се напрегна и му се възпротиви. Сетне напрегнатостта я напусна и тя му позволи да я привлече към себе си.
Десета глава
Месец и половина по-късно, Сост неочаквано се появи в мината с една пратка, като спря на плаца точно когато привършваше вечерята на бригадите, които се хранеха заедно с бригадата на Джон Хейкила. Хал излезе, без да бърза, от вратата на столовата и видя една позната на вид камионетка пред сградата на администрацията и една още по-позната човешка фигура да излиза отвътре.
Хал тръгна бързо към камионетката, набирайки скорост с всеки миг. Сост обаче изчезна в административната сграда, носейки един голям пакет, преди Хал да стигне до него. Хал остана да го изчака, докато възрастният човек излезе навън.
— Хей — извика Сост, когато изскочи, така делнично, сякаш се бяха разделили преди петнадесет минути. Изтрополи надолу по стъпалата и се доближи да предложи на Хал една квадратна, масивна длан. — Как ти се вижда Йоу Ди?
— На мен ми харесва — каза Хал, като му стисна ръката. — Хайде да идем да седнем в бара.
— Няма да откажа — рече Сост.
Барът беше наполовина пълен с почиващи миньори. Хал се огледа за Тонина или някой от неговата бригада, но не видя никого.
— Ето тук — обади се Хал, щом намери една празна маса с шест места. — Какво ще искаш? Заради правилата в мината, тук има само хранителни напитки и кафе.
— Кафе бива — отговори Сост, докато сядаше.
Хал взе кафе и за двамата — или онуй нещо, на което на Коби наричаха кафе — и го отнесе на масата в медните чаши с керамичен ръб отгоре, така че човек да не си опари устните с горещия метал, когато са пълни.
— Не знаех, че ще дойдеш — каза той на Сост.
— Все някога трябва да дойда — отвърна Сост, отпивайки от чашата си. — Тук ти харесва, нали?
Точно тогава през вратата влезе Тонина.
— Тонина! — викна Хал. Тя се огледа, видя него и Сост и се запъти към тях. — Да, това е добра мина… Тонина, сядай. Бих желал да се запознаеш със Сост. Искаш ли нещо за пиене?
— Не точно сега — отвърна тя и седна при тях.
Двамата със Сост се изгледаха един друг.
— Чувала съм това име — забеляза тя.