— Мотая се наоколо — каза Сост. — Срещнах нашето момче някъде по тунелите. Най-тъпейшият двайсетгодишен, когото някога съм виждал; и му го казах. Свърши с това, че наистина се сприятелихме.
— Аха — рече Тонина и се поотпусна. Хал и преди беше забелязал колко бързо се напряга тя в необичайна ситуация. Обикновено Тонина не се отпускаше така бърже. — Той поумнява от ден на ден.
— Не думай! — удиви се Сост и отпи от кафето.
— Думам — рече Тонина. — Той се води сред най-добрите чистачи, а е тук от малко повече от месец.
— Шест седмици — уточни Хал.
— Сега си спомних — каза Тонина на Сост, — ти редовно идваше в старата мина Трил. Преди близо две години. Аз започнах там. Спомняш ли си Алф Сюмъджари, главния готвач…
И те заговориха за хора, чиито имена бяха непознати за Хал. Той обаче не се почувства неудобно от това, че са го изключили от разговора. Седеше и с удоволствие слушаше и когато няколко минути по-късно Джон Хейкила се появи пред входната врата, той му се обади и го покани да седне при тях.
— Той се справя чудесно — заяви Джон на Сост, когото явно беше срещал и по-рано.
— В такъв случай не е ли вече време? — запита Сост.
— Аз ще преценя — отвърна Джон. — Значи ще наминаваш редовно, а?
— Не по твърдо разписание — каза Сост. — Но като правило известно време ще разработвам тази територия. Има разни неща, които ще ме водят в Йоу Ди.
Той бутна по-надалеч празната си чаша за кафе и стана. Джон и Тонина също се изправиха на крака, а Хал скочи. Имаше внезапно и остро усещане, че са си казали нещо за него, което той не е разбрал.
— Веднага ли потегляш? — запита той Сост. — Мислех, че можем да отделим няколко часа…
— Трябва да си спазвам разписанието — каза Сост и кимна на Джон и Тонина. — Някой ден ще се видим на космодрума.
Сост излезе през вратата. Джон и Тонина също вече бяха тръгнали в различни посоки из помещението. Хал погледна подир тях за секунда, а сетне последва Сост навън.
— Но кога ще те видя пак? — запита той Сост, докато по-възрастният мъж се качваше в камионетката.
— Някой път. Няма да е след дълго — отговори Сост.
Той вдигна камионетката с перките, завъртя я около оста й и подкара по плана. Хал гледа след него известно време, а после се върна в бара. Искаше да чуе какво мислят за Сост, Джон и Тонина. Но тъкмо влезе и Джон излезе от там и пресече към администрацията, а секунда по-късно Тонина също напусна бара и тръгна към общежитието.
Хал понечи да я последва, но по гърба и раменете й разчете, че не е в настроение за компания. Забави ход. Беше му малко тъжно. От онази първа нощ след сбиването, тя никога не го бе допускала по-близо от една ръка разстояние до себе си, въпреки че във всяко друго отношение се държеше все тъй приятелски топло, както винаги.
Наблюдаваше как тя се отдалечава. Уолтър Наставника го беше обучавал в екзотичния метод за емпатия и той долавяше у Тонина някаква стара болка, която тя отдавна бе престанала да се надява да надмогне. Просто беше живяла с нея, докато бе стигнала до момента, когато почти не усещаше, че болката все още е тук. И въпреки това, той усещаше каква голяма част от всичко, което тя вършеше, е продиктувано от тази древна болка и от механизмите, които Тонина си беше разработила, за да я погребе. Тя не искаше да й помогнат, за да се справи с нея, дори и Хал да знаеше как да й помогне, но той не знаеше. Всичко, което можеше да стори, беше да долови погребаната й болка и да съпреживява с нея.
На следващия ден обаче неговото чувство за емпатия откри нещо друго, с което да се захване, докато пътуваше надолу в скипа с останалите от бригадата. Не можеше да пропусне, че в днешното отношение на всички към него има нещо по-различно. Но това не бяха неприятелски погледи. Мислено Хал сви рамене и тъй като всичко това му се видя безопасно, го изхвърли от ума си.
Когато стигнаха до жилата, която сега копаеха, той автоматично намести по чифт маши на всяка ръкавица и тръгна покрай терасата, където едва не се сблъска с Уил Нани.
От деня на пристигането си тук, Хал не беше разменил и дума с водача на другата бригада, така че сега спря изненадан и нащрек заради това, че го вижда, в зоната на бригадата на Хейкила.
— Тъй, тъй — рече Уил. Неговият шлем — също като шлемовете на Хал и останалите — в момента беше отметнат назад, а лицето му бе все тъй смръщено както винаги. — Ти си тук вече близо два месеца, нали така?
— Всъщност около месец и половина — каза Хал.