— Достатъчно време — отсече Уил. — В моята бригада ми трябва още един резач. Искаш ли да се прехвърлиш и аз да те обуча?
— За резач?
Хал се облещи в него. Беше си фантазирал за деня, когато Джон Хейкила ще му предостави шанс да се опита да работи с горелка, и само една съвсем малка част от тая фантазия беше свързана с по-големия процент от печалбата на бригадата, който би получавал, ако стане резач. По-голямата част бе свързана с мечтата да бъде много опитен миньор — както в собствените си очи, така и в очите на другите работници.
За момент той силно се изкуши, а сетне цялата тежест на приятелството, което бе създал с Джон и с останалите от бригадата, отхвърли предложението, макар че на глас изрази само скептичността си.
— Нали не ме искаше?
— Няма да ти го казвам втори път — заяви Уил. — Предложих ти работа. Ако щеш, приеми, ако щеш — недей.
— Но ти не ме харесваш! — каза Хал.
— Не те харесвах. Сега те харесвам — обясни Уил. — Е, какво ще кажеш? Работното време си тече. Аз не мога да стоя тук цялата смяна и да те чакам да вземеш решение. Идваш ли с мен, или не идваш?
Хал си пое дълбоко дъх.
— Не мога — каза той. — Все пак благодаря. Съжалявам.
— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш!
— Точно това искам да кажа — няма да дойда. Но ти благодаря, че ми предложи работата…
С мрачното лице на Уил Нани ставаше нещо странно. То не се бе променило, ала от него напираше смях. Хал удивено се втренчи в другия и изведнъж започна да се усеща, че наоколо цари веселие. Погледна отново Уил и видя, че от сключените устни и смръщените черти напираха изпръхтявания от смях. Огледа се и прозря, че останалите от неговата бригада са го оградили в кръг — напълно неготови да работят, шлемовете им отхвърлени назад — и се заливаха от смях.
Джон беше между тях, застанал почти до десния лакът на Хал. Ала когато усети погледа на Хал върху себе си, на свой ред стана сериозен и придоби почти толкова кисело изражение като Уил.
— Добре, по дяволите! — рече. — Май ще трябва да ти дам шанс да се пробваш с горелката, след като всички ще ми идват тук, за да се опитват да те пренаемат от моята бригада. Хайде, всички на работа. Времето си тече. Повече късмет следващия път, Уил.
— Ще чакам следващия път ти да се опиташ да отмъкнеш някой от моята бригада — изръмжа Уил и като се извърна си тръгна, все още пръхтейки леко на себе си.
Хал погледна Джон и се ухили. Започваше да проумява.
— И от какво изглеждаш толкова доволен? — озъби му се Джон. — Ей сега ще те уволня за намаляване на два процента от печалбата и няма да ти оставя къде другаде да отидеш, освен при Уил. Отде да знам, че не си говорил предварително с него да смениш бригадата преди това зад гърба ми?
Хал само се ухили още по-широко.
— Добре де — каза Джон, като му обърна гръб, — ще те видим колко щастлив ще бъдеш след една смяна като резач. Качвай се на терасата.
Хал го последва и се присъедини към другите резачи. Застанаха с лице към стената, като пред всеки имаше парче скала с широчината на човешко тяло. Джон зае мястото в левия край на редицата, току до стената на склона.
— Сложи си шлема — каза Джон. — Не, първо го сложи, па сетне хвани горелката. Винаги го прави в този ред. Сега… — гласът му дойде филтриран през механизма на работния костюм, — гледай мен. Изобщо не се опитвай да почнеш да режеш, а само наблюдавай как го правя аз. Недей да отмяташ шлема си назад, докато не ме видиш аз да го отмятам. Щом ме видиш да си го нахлузвам обратно, нахлузваш своя — и през цялото време само наблюдаваш. Разбра ли?
— Да — отвърна Хал и чу собствения си глас да кънти от възбуда в шлема.
Той се подчини. Стената пред него — и пред всеки от тях — бе набраздена вертикално и хоризонтално от по-раншните разрези с горелките и повърхността й представляваше мозайка от скала с различна височина, бележеща слоевете, от които лазерът бе отделил от повърхността парчета от гранита. Очите му следяха действията на Джон.
Джон вдигна горелката си към стената, като дюзата й беше на по-малко от една ръка разстояние от скалата. Напред към челото на забоя пред него се показа тънък златен молив от видима светлина, който беше направляващ за невидимия режещ лъч, и истинска вълна от жега зашлеви тежко Хал дори през защитната тъкан на костюма, докато невидимият и подвижен лъч изпаряваше невероятно тънък слой от скалата.
Колкото по-голям опит натрупваше в почистването, толкова по-често на Хал му се случваше да навакса с работата си и просто да застане за миг да наблюдава резачите. Тъй бе стигнал до заключението, че в сравнение с неговата, тяхната работа трябва да е много лесна. Всъщност той бе озадачен какъв е смисълът да имаш два екипа, които да се редуват, след като би било по-практично през цялата смяна да работи един-единствен екип от шест-седем мъже. Сега той откри една от причините. Внезапната топлинна вълна от изблика на нажежени газове от изпаряваната скала направо спираше дъха, та дори и вътре в защитния костюм; и първото му преживяване сега обясняваше защо резачите работят на смени — режат няколко минути, сетне спират и после отново режат.