— Добре — каза Джон, като гледаше надолу към Хал. — Предполагам, че ставаш. Надявам се, че разбираш, че целият екип ще трябва да те носи на гърба си и да губи продукция, докато не научиш достатъчно, за да изкараш цяла смяна?
— О, я го оставете на мира! — викна Тонина. — Не можете ли да оставите това сега, след като той си спечели мястото?
— Спечелих ли го? — замаян попита Хал.
— Ами, все още ти остава да организираш за бригадата едно събиране на космодрума — каза Дейвис.
Придружаван от всички до скипа, като Тонина от едната и Джон от другата страна действащи като буфери, връщайки го обратно, когато се отклонеше от правата линия, Хал изпита чувство на триумф, което започваше да се надига в него. Той изпита дълбока привързаност към хората наоколо. Най-накрая беше един от тях. Бяха като семейство и той чувстваше всеки един от тях като свой брат или сестра.
— Събирането на космодрума е довечера — обади се нечий непознат глас в натъпкания скип. Явно целият миньорски лагер беше участвал в планирането на неговото изпитание като резач.
— Почакай да станеш водач, ако някога станеш — прошепна Тонина в ухото му, — тогава ще ти се наложи да напиеш цялата тълпа подземни работници в мината.
Откакто бяха оставили забоя, Хал чувстваше, че едва ли са му останали сили да направи каквото и да било, освен да се стовари на леглото си и да спи цяло денонощие. Но щом се върна в общежитието, той взе един душ, облече се за космодрума, и усети, че се връща към живота. Накрая, когато се качиха заедно на влака — бригадата, Тонина и Уил Нани, който очевидно бе допуснат да участва в събирането, защото беше един от актьорите в традиционната комедия, при която на Хал му предлагаха шанс да се пробва като резач — Хал установи, че се чувства както винаги, като се изключи лекото усещане, че е изгубил толкова много тегло, че може да се рее над земята и то без никой да го окуражава.
Единадесета глава
Хал не беше идвал на главния космодрум на Коби, откакто пристигна на този свят, ала знаеше, че почти всички миньори се отправяха натам в свободното си време, особено през почивката от ден и половина, която имаха между работните си седмици, състоящи се от шест и половина дни. Тези шест дни и половина се получаваха, защото на всеки три работни дни тук имаше допълнителни дванадесет часа почивка между работните периоди. През това време товарачите на шлаката правеха общо почистване и в мината се провеждаха експлоатационни и други административни мероприятия. Всяка трета седмица допълнителният половин ден от седмичната почивка отпадаше, понеже всяка смяна се изместваше напред към новото си работно време със същия брой часове.
Хал се беше озадачил, че изобщо има нужда от работните смени на този свят, където нямаше нито слънце, нито естествени дневни или нощни часове, които да се въртят. После обаче научи, че мнозина миньори имат партньори или други лични ангажименти около космодрума, където по административни съображения денят и нощта бяха стриктно определени и се спазваха. Когато групата им пристигна на космодрума и водена от единодушно съгласие, те се запътиха към точно определено място. Стана ясно, че всички други, освен него познаваха много добре космодрума.
— Къде отиваме? — запита той Джон.
— В „Пещерата“ — отвърна Джон. Двамата вървяха един до друг най-отзад на групата и сега Джон улови Хал за лакътя, за да забавят крачка, докато изостанаха на няколко метра от всички останали. Дори Тонина се забърза напред, като видя, че Джон е уловил Хал за ръката. — Нали имаш достатъчно кредит за това?
— Да — успокои го Хал.
— Добре — каза Джон. — Ако усетиш, че затъваш прекалено яко, помни, че мога да те авансирам с колкото ти трябва, за да покриеш разликата. Само че ще ми върнеш този аванс веднага, щом можеш, или няколко седмици ще ти удържам от процента от печалбата, докато не изплатиш всичко.
— Не, наистина имам достатъчно средства, колкото ми трябват — настоя Хал.
— Чудесно.
Джон го пусна и се забърза към тълпата пред тях. Когато Хал също разтегна крачка, за да ги догони, усети угризение на съвестта. Макар да познаваше документите на Хал, Джон очевидно не знаеше, че той е донесъл със себе си такова количество кредит, колкото един водач на бригада не би могъл да заработи за двадесет години в мините — и при това голяма част от тази сума беше в междузвездни кредити.