Той мина накратко през събитията в Хала Стейшън едно по едно, точно както се бяха случили. Джон го слушаше, без да каже и дума, облегнал се назад в стола си. Масивната му длан държеше чашата бира, а клепачите му наполовина прикриваха очите.
— … това е — каза в заключение Хал, когато накрая свърши, а Джон все още не беше казал нищо. — Няма нищо друго. Изглежда всички си мислят, че съм направил нещо кой знае какво, като съм спрял тоя човек, който се опита да ми строши главата. После слухът трябва да е стигнал до вашата мина и до Уил Нани, преди още аз да се появя тук. Тогава не знаех колко бърже се разпространяват слуховете тук.
— Не си направил кой знае какво ли? — рече Джон, без да помръдне, а клепачите му все още прикриваха очите. — Възрастен мъж, висок колкото теб или дори повече, по-тежък от теб и ти просто си го хвърлил към стената и си го проснал на земята. Просто ей тъй?
— Аз… — Хал се поколеба. — Аз имах един… чичо, който ме научи на някои работи. Тогава още растях и си мислех, че е по-скоро игра, тъй че се научих да го правя, без всъщност да мисля. Когато той ми налетя, просто действах, без да мисля.
— Ами оная малка схватка с Нейф? И тогава ли не мислеше?
— Аз много-много не успях да се държа на краката си, след като той ме удари силно в началото. Нещата просто се случиха.
— Сигурно — рече Джон. — Нали ме виждаш?
Хал кимна.
Джон протегна ръка и я сложи на масата с дланта нагоре. После затвори пръсти. Не го направи драматично или особено емоционално, ала дебелите пръсти и широката длан се затвориха, създавайки усещане за несъмнена сила.
— Когато бях на четиринайсет години — рече той сякаш на себе си, — бях толкова висок, колкото съм сега. След това не съм пораснал и един сантиметър. Обаче, още тогава можех да вдигна двама възрастни мъже наведнъж и да ги разнасям наоколо.
Хал го гледаше през масата, неспособен да отмести очи от него.
— Когато дойдох тук… — отрони Джон и за момент Хал помисли, че е престанал да говори, — когато дойдох тук, бях на двайсет. Още не бях улегнал. Когато си такъв, какъвто бях аз, някои хора могат да те надушат от километър и да дойдат да те видят. Тогава бях в Хала Стейшън. Някой трябваше да ме пробва и стана тя каквото стана. Счупих му гръбнака. Той започна боя, но аз бях този, дето му счупи гръбнака. Когато отидох в първата си мина, на първото си работно място, ми излезе име на човек, който винаги е бил биткаджия.
Той пак млъкна. Този път не продължи нататък.
— Затова ли ме взе? — запита изненадано Хал.
Джон дълбоко си пое въздух и въздъхна.
— Време е да се връщаме — рече той. — Събуди го.
Хал стана, пресегна се и внимателно потупа Дейвис по рамото. Миньорът отвори очи.
— Охо! — рече Дейвис. — Време ли е да си ходим?
Понадигна се, хвана се за ръба на масата и се изправи на крака.
— Май съм закъснял — долетя един познат глас. Хал вдигна очи и видя, че Сост стои в края на масата. — Всичко свърши, нали?
— Сядай — каза Джон. — Можем да издържим по още едно питие.
— Без мен — рече Сост. — Защо само не ви откарам всички вкъщи? Ще говорим по пътя.
— Много любезно — отвърна Джон и се изправи на крака.
Хал също стана. Обърна се да си ходи и видя до лакътя си една непредразполагаща усмивка.
— Заповядайте пак — каза собственикът на „Пещерата“. — За нас беше удоволствие да ви посрещнем.
— Той ще иска сметката — обади се Джон. — Подробна сметка.
— Боя се, че това ще отнеме няколко минути…
— Не би трябвало — възрази Джон.
Собственикът излезе и се върна след няколко секунди с една разпечатка, която подаде на Хал. Джон пое разпечатката и я прегледа.
— Доста точна — отбеляза. — Разбира се, ние ще я проверим.
— Убеден съм, че ще я намерите такава, каквато трябва да бъде.
— Сигурно. Пак ще се видим — каза Джон. Той подаде разпечатката на Хал и излезе навън.
— За нас беше удоволствие да ви обслужим — обади се зад гърба им собственикът, докато излизаха.
Отвън камионетката на Сост ги чакаше на улицата пред „Пещерата“. До нея стоеше един шериф от космодрума със зелен пояс на кръста.
— Вие ли сте водачът? — запита той, когато Сост понечи да се качи на мястото на шофьора. — Налага се да ви призова в съда, загдето сте оставили това превозно средство тук.
— Тогава, синко, изпрати призовката на Ама Вон — отсече Сост и се огледа. — Всички ли се качиха?