— Напускам Йоу Ди — каза тя. — Местя се на космодрума. Исках да ти го кажа оная нощ, когато ти стана резач, но нямах възможност да поговоря с теб.
— Сост каза, че може би си искала да говориш с мен.
— Така ли? — Гласът й беше остър. — И какво друго каза?
— Само че не знаеше защо. Аз си помислих — продължи Хал, — че не бива просто да те питам и че ако наистина искаш, ти сама ще ми кажеш.
— Да — гласът и очите й омекнаха, — на теб ти приляга да си помислиш така.
Повървяха още малко в мълчание.
— Омъжвам се — каза тя. — Преди два месеца за малко не се омъжих. Тъкмо затова дойдох тук в Йоу Ди. Не бях сигурна, но сега вече съм. Ще се омъжа за един човек на име Блу Енерсон. Той е от Управлението, намиращо се на космодрума.
— Управлението? — повтори Хал.
Тя се поусмихна.
— Йоу Ди и още около три дузини други мини, както и бизнеса в космодрума са част от една и съща компания — обясни тя. — Управлението на тая компания е на космодрума. Блу е шеф на архивния отдел.
— Аха — рече Хал. Чувстваше се неадекватен и то не само заради младостта си. Беше научил, че повечето миньорки, които бяха малцинство сред мъжете, обикновено се омъжват по върховете — за някой от персонала или управата. Явно Тонина щеше да направи същото.
— Утре си тръгвам — съобщи тя.
— Утре?
— Нямах възможност да ти кажа по-рано. Откакто си станал резач, ти или работиш, или ядеш, или спиш.
— Да.
Не беше приветлив. Чувстваше, че е редно да каже нещо, но нямаше никаква представа какво се казва в подобни случаи. Накрая се върнаха по стаите си и преди Хал на следващата сутрин да стане, тя си беше заминала.
Очакваше, че без нея мината ще му бъде чужда и празна и на първо време тя наистина беше такава. Само че месеците минаваха и мината стана негов дом почти в истинския смисъл на думата, а останалите членове на бригадата, макар и да се сменяха начесто, тъй като някои напускаха и на тяхно място идваха нови работници, почти се превърнаха в онова семейство, което си беше представял в деня, когато бе станал резач. Същевременно Хал ставаше все по-вещ в работата си. След шест месеца му беше предложен шанс да се състезава за мястото на водач при едно гласуване сред миньорите за оформяне на нова бригада. За своя собствена изненада Хал спечели и се оказа, че е точно така, както му беше предсказала Тонина. Установи, че от него се очаква да напие цялата мина. Този път не му се наложи да пие с всеки, само трябваше да плати сметката.
За късмет, все още имаше да тегли от кредитите, които беше донесъл на Коби. На следващия ден след нощта на космодрума, когато видя Сост, той бе поискал от възрастния мъж съвет как да скрие кредитите си и цялата работа приключи с една схема за прехвърлянето им на части в течение на месеци на самия Сост, който ги прибра в сметка на собственото си име.
— Ще трябва да ми се довериш — му каза направо Сост. — Но пък ако наистина искаш да скриеш тези кредити, все ще ти се наложи да се довериш на някого. Ако откриеш някой друг, с който се усещаш по-сигурен, само ми кажи и ще направим прехвърлянето. Това няма да нарани чувствата ми.
— Не мисля, че има вероятност да открия някой друг — каза Хал.
Тези думи излязоха истинско пророчество. Като водач на бригада той по необходимост беше малко по-встрани — на една ръка разстояние — от останалите членове на бригадата. Освен това мястото му беше по-скоро в компанията на другите водачи, като Джон и Уил. Хал откри, че уединението, което това му осигуряваше, докато все още продължаваше да расте, за него бе добре дошло.
А той наистина продължаваше да расте. Твърдението му, че при пристигането си тук е бил на двадесет години, трябваше да се пребори с факта, че той продължаваше да израства физически във всяко отношение. Хал не само качи на тегло и мускули. През следващите две и половина години той силно се източи нагоре и когато вече наближаваше деветнадесет, ръстът му беше над два метра и очевидно продължаваше да се увеличава.
Въпреки това обаче, той изглеждаше млад, а височината му го правеше да изглежда по младежки слаб. Широчината на раменете му и развитата от миньорския труд сила на дългите му ръце не компенсираше младостта на лицето му и оная невинност, която изглежда беше неизбежна част от самия него.
След онова първо сбиване с Нейф, повече не го бяха предизвиквали физически. Миньорите от неговата бригада, щатният персонал, бизнесмените, обитателите на местата за развлечения комай го харесваха до един и той се спогаждаше добре с тях. Но Хал си намери малцина приятели за маса и нито един повече, който да му е близък. Честите му посещения на космодрума обикновено бяха в компанията на Джон, Сост и един-двама от членовете на собствения му екип, ако разбира се, изобщо беше в компанията на познат човек. От време на време чуваше слухове за Тонина, но не я беше виждал, откакто бе напуснала Йоу Ди, за да се омъжи.