Хал все повече и повече свикваше да броди сам, като цели часове се разхождаше из улиците и коридорите на космодрума и когато му скимнеше се отбиваше в някое питейно заведение.
Когато ги поопозна, тия заведения започнаха да му се струват все по-еднакви. Всички те угаждаха на глада, който обитателите на Коби изпитваха за гледката на открито небе, за свят с атмосфера и неща, които да растат на повърхността на планетата. Какъвто и да беше интериорът им, той почти винаги предлагаше илюзията за небе и за естествен воден басейн плюс живи растения, били те реални или илюзорни.
Като се изключи работата им, миньорите от Коби бяха самотни и носталгични индивиди. Веднъж, когато Хал седеше в някакъв бар, един минаващ от там миньор заряза късия струнен инструмент, на който свиреше, и Хал откри за себе си колко полезно може да бъде за него подобно нещо.
Уолтър Наставника му беше представил основите на музиката и го бе запознал донейде с няколко музикални инструмента, включително класическата испанска китара. Тогава, в бара Хал не се затрудни да пренастрои късото устройство на по-познат строй и да засвири на него. Той откри, че миньорите са готови да го слушат, докато имаше желание да пее, стига песните да са баладични и прости.
По-късно, с помощта на Сост той успя да си купи истинска китара, която взе да носи по време на разходките си по баровете. В известен смисъл тази покупка стана знак, че е заменил създаването на лични приятелства със сприятеляването с цялата публика, където и да отидеше — и това бе една промяна, която се оказваше необходима.
Причината беше, че колкото повече израстваше, му ставаше все по-трудно да разговаря по обичайния начин, по който минаваше разговора между миньорите, особено в свободното им време. Беше започнал да открива, че за каквото и да говори, проявява тенденция да кара околните да се чувстват неудобно. Те не се интересуваха от същите теми като него или от въпросите, към които умът му по природа клонеше. Пеенето стана нещо, зад което можеше да се скрие и все пак да остане в обществото.
Дори нещо повече. Когато вече наистина се захвана с това, Хал започна почти без да мисли да нагажда повечето класически стихотворения, които знаеше наизуст, към музиката. Голяма част от тях ставаха за пеене — или можеха да се изпеят с малко изменения върху думите и стиховете. Оттук имаше само една малка стъпка до това да започне сам да пише стихове във форма, пригодена за пеене.
Истинска илюзия е, казваше си той, да се мисли, че голямото изкуство не може да намери израз чрез най-простия материал. Най-сложните чувства и мисли бяха, в крайна сметка, просто човешки чувства и мисли и като такива можеха по дефиниция да се предадат чрез най-общите и най-познати термини и все пак да носят свръхтовара на своята тема.
— Твоите песни винаги са по-различни — му каза една вечер някаква компаньонка от един бар.
Той разчете посланието, което тя едва ли знаеше, че му предава. Тя намираше и самия него достатъчно различен, за да бъде привлекателен от разстояние, но прекалено различен, за да й е удобно да го има по-близо. Компаньонки като нея можеха да се открият единствено в луксозните барове и тяхното търсене от страна на посетителите навсякъде далеч надминаваше предлагането. Само че всички те се тълпяха около Хал. Тълпяха се… а после изчезваха. Той умърлушен ги гледаше как си тръгват. Би дал далеч повече, отколкото те биха могли да мечтаят, на всяка от тях, с която можеше да открие отново оная близост, която беше изпитал с Тонина, след боя си с Нейф. Но близост нямаше. Той не знаеше какво му липсва и — доколкото можеше да разбере, компаньонките също не знаеха — или пък може би знаеха, ала не желаеха да му разкрият.
Установи, че все повече се отдалечава от хората наоколо, като се изключат Джон и Сост, но не знаеше какво да направи за това. А сетне Нейф отново се върна в живота на всички тук.
Нейф напусна Йоу Ди скоро, след като загуби схватката с Хал. Очевидно беше работил в няколко други мини, преди пак да се завърне в Йоу Ди, където си намери място в бригадата на един водач, който си беше водач още по времето, когато Хал пристигна тук за пръв път. Смяната, в която работеше неговата бригада, беше отместена на близо осем часа от смяната на Хал, така че той го виждаше рядко. После без никакъв намек, че се е готвело нещо подобно, се появиха няколко шерифа от Управлението на компанията, притежаваща мината Йоу Ди, и арестуваха Нейф по обвинение, че е крал джобно злато.