Хал усети ледени тръпки. Той си спомни силните ръце, които му бяха попречили да изкрещи или да се опита да стори нещо, преди коничните пушки да стрелят.
— Значи затова вие с Джон бяхте точно зад мен? — запита той.
Сост кимна.
— Точно така. Аз пристигнах само секунда по-рано. Нямаше време да ти обясняваме нещата. Просто тръгнахме подире ти и направихме каквото трябваше да направим. За късмет Джон беше подръка. Аз не съм така млад, както едно време.
— Добре — обади се Тонина. — Сега знаеш. Хайде да слезем долу да видим как можем да те измъкнем от планетата. Колкото по-бързо се движиш, толкова по-безопасно ще бъде.
Сост кимна. Бръкна в ризата си и извади три пакета документи, които хвърли на масата пред Хал.
— Избери си — каза. — Похарчих малко от твоите кредити. Дженисон — помниш ли Дженисон?
Хал кимна. Не беше забравил мъжа от Хала Стейшън. Явно Дженисон е бил наясно какво говори, когато бе казал, че по-нататък Хал ще има работа с него.
— Това му е основният бизнес. Това, че върти нещата в Хала Стейшън, му дава възможност да се рови из доста места. Най-ценни обаче, са документите.
— Как се сдобива с тях? — попита Хал.
— Понякога минава някой, който има повече от един комплект, а се нуждае от пари. Понякога някой умира и документите му не се намират. Начини има много.
— Но това го забрави — рече Тонина. — Хал, Дженисон ти е изпратил да огледаш три различни комплекта. Избери си онзи, който ще ти свърши най-добра работа.
— А аз ще му върна другите два — добави Сост.
Хал отвори пакетите един по един и ги разгледа. Всички съдържаха идентификации и свързани с тях документи на мъже на малко над двайсет години. Единият комплект беше от Нова Земя, другият — от Нютън, а третият — от Хармония, един от двата Дружествени свята. Той си припомни, като фактически умът му се върна назад във времето. Призовани от спомените за ранното му обучение той сякаш чу отново гласовете на своите възпитатели така, както ги беше почувствал в своята стая в Последната Енциклопедия. И по-специално чу гласа на Авдий, който казваше, че на Хармония има хора, които никога няма да предадат Хал.
— Този — каза Хал.
Докато Сост прибираше другите два комплекта, Хал разгледа по-внимателно този от Хармония. Документите в него бяха на двадесет и три годишен човек на име Хауърд Обичан Иманюелсън, облаган с десятък член на Възродената Църква на Откровението, работещ като семантичен симултанен преводач, специализирал се в съветването на извънпланетни поделения на големи компании. В известен смисъл тия документи бяха щастлива находка. Само преди трийсетина години двата Дружествени свята се бяха променили напълно — и съвсем необяснимо — установилия се от столетия техен манталитет, според който родените на тях, които избираха да работят извън собствения си свят, се смятаха, че притежават недотам достойна религиозна убеденост.
Единствената наистина приемлива работа за църковен член на някой друг свят беше работата на наемен войник — и то само ако е бил изпратен там по заповед на своята църква или околия. Тази нагласа не бе разклатена дори от тристате години глад за междузвездни кредити, който можеше да се утоли единствено от местни жители, работещи на други светове. Но през последните тридесет и няколко години хора от Хармония и Асоциация внезапно излязоха в големи количества по всички други населени планети. Те дори отиваха в световете на другите култури с одобрението на своите власти, за да изучават такива професии, като например професията на семантичен преводач. Хал помнеше как Уолтър Наставника веднъж му каза, че тази промяна е озадачила онтогенетиците от Екзотиките. Все още не беше установена никаква адекватна социоисторическа причина за подобна внезапна промяна в поведението им.
Ето защо, следваше, че като Иманюелсън, сънародниците на Хал ще очакват от него да бъде от по-младото, по-ново поколение, заразено с извънпланетни навици и идеи и да не е непременно в крак с последните събития на Хармония. А това щеше да му помогне да прикрие всяка непоследователност в своя маскарад като друг човек. „Извънпланетни“ днес на двете Дружествени планети означаваше всеки друг свят, освен Хармония или Асоциация. Сега Хал забеляза, че вече е свършено нещо, та документите да се нагодят по-добре към неговата личност. Всяко от местата за идентификационния отпечатък от палеца му беше празно. Той започна да натиска с пръст всяко от тези сенсибилизирани квадратчета едно след друго и да гледа как щом дръпне ръката си, върху документите на бял свят се появяват спираловидните отпечатъци от палеца му. Сега той беше официално Хауърд Иманюелсън. В съзнанието му тази промяна доставяше някаква странна лека емоция. Усещането беше сякаш се е изгубила известна част от него. Не онази част на Хал Мейн, която беше основна за него, а тази негова част, която бе започнала да съществува на Коби и сега беше официално отстранена от живот.