Хал пъхна документите в един вътрешен джоб.
— Ето ти кредитите — каза Сост, като му подаде друг комплект документи, — прехвърлени на твоето хармонийско име. Останало ти е обаче още много.
— Можеш ли да се довериш на Дженисон? — запита Хал, като взе документите.
— В противен случай не бих имал работа с него — отвърна Сост. — Не се безпокой. Фрахтовчиците го държат изкъсо.
— Може ли да разчитаме на фрахтовчиците? — каза Хал и леко се ококори, когато другите двама се разсмяха.
— Сост беше фрахтовчик още преди те да бъдат измислени — каза Тонина. — Той може и да няма нито пост, нито титлата, но докато той е тук, няма защо да се тревожиш за фрахтовчиците.
— Аз просто стоя с единия крак там — обясни Сост, — а с годините започваш да опознаваш хората. Сега ми дай твоите документи.
— По-добре ще е да ги унищожим — отбеляза Хал, докато ги подаваше.
— Точно това е идеята. Така — рече Сост, като прибра документите на Тад Торнхил. — Ние двамата с теб излизаме. Ти имаш пропуск за един кораб до Хармония, а от там — билет до Крепост. Знаеш ли нещо за този град?
— Навремето съм учил за него — потвърди Хал. — Това е доста голям град на континента, който те наричат Южен Обет — в ниските ширини на умерената зона.
— Правилно, и в добавка това е единственият по-голям хармонийски град, в който данните за трудовия стаж на тоя Иманюелсън не показват, че е ходил. — Сост се изправи, а Хал и Тонина последваха примера му. — Ще те качим на борда заедно с каргото и ще припишем цялата работа на изходящата митница. Хайде!
Хал се обърна към Тонина. Тя го караше да се чувства несигурен дали да се опита да я докосне, само че той вече никога нямаше да я види отново. Несръчно я обви с ръце и я целуна, а тя го притисна силно за момент.
— Тръгвай — каза тя и го отблъсна.
Той излезе заедно със Сост. Като погледна назад, видя, че тя все още стои права и неподвижна до масата и ги гледа как си отиват.
Тринадесета глава
Хал седеше в совалката, която го сваляше от орбитата около Хармония в град Крепост. Любопитно е, че в този момент, когато влизаше в един съвършено нов свят, в ума му започнаха да губят реалността си не трите му години на Коби, а четирите дни междузвездно пътуване из Космоса с честите физически шокове от фазовите преходи, които го бяха докарали тук. В самото пътуване беше имало някакво усещане за нереалност, и сега Хал се затрудняваше да мисли за Дружествения свят към който бързо се спускаше, като за реален, макар да знаеше, че съвсем скоро той ще бъде новата му действителност.
Умът му бе запълнен от нещо друго и то изместваше оттам всичко, освен годините, които бяха отминали на Коби. По време на пътуването оттам до Хармония, той за пръв път в живота си ясно разбра защо тримата му възпитатели бяха настояли да отиде в мините и да работи, вместо да се скрие на някой от Новите светове. Съображенията им не бяха просто да го защитят от погледа на Другите, докато стане достатъчно възрастен, за да се защитава сам. Не, най-важният фактор в това решение се криеше в онова, което бяха казали за необходимостта той да порасне, да научи нещо повече за хората, преди да се осмели да се изправи срещу враговете си.
Едва сега, след трите години в миньорския свят, Хал можеше да осъзнае, че е бил — до момента на смъртта на Авдий, Малачи и Уолтър Наставника — парниково растение. Че е бил отглеждан като необикновено момче от необикновени хора. Не бе имал истинския, всекидневен опит или разбиране за обикновените мъже и жени, за хората, които представляваха корените на самата човешка раса — онези, измежду които от време на време се появяваха необикновените хора като самия него, за да бъдат просто взети и използвани за историческите възходи на тяхното време. Преди Коби тези обикновени хора му бяха така непознати, както всички други създания от най-далечните звезди. Техните стремежи не съответстваха на неговите стремежи, скърбите им — на негови скърби, природата им — на негова природа. Неразбирането на тези различия беше неприемлив дефект, защото сега му стана безпощадно ясно, че в годините, които го очакваха, той щеше да се бие именно за тях, а не за надарените като него и като онези, които го бяха възпитали.