Докато отиваше към ограденото място, Хал помрачня. Трябваше да се сети за това. Сост също трябваше да го предупреди. Не, не беше честно да укорява Сост, който нямаше откъде да знае, че трябва да положи специални усилия, за да набави документи на дружественик, който е отсъствал по-малко от три години от собствения си роден свят. Естествено, че беше по-вероятно документите, с които борави Дженисон да бъдат стари.
Той седна срещу тъмнокожия под бдителния поглед на милиционера. Стори му се, че за част от секундата тъмнокожият човек му хвърли странен поглед, а сетне очите му отново гледаха някъде неопределено. Щеше лесно да повярва, че другият изобщо не го е погледнал, ако един от първите уроци на Малачи не беше за изкуството да наблюдаваш. Сега Хал прехвърли наум последните няколко минути от видяното и паметта му извади наяве без никакво съмнение краткия миг, в който очите на другия човек бяха срещнали неговите.
Това би могло да не означава нищо — или много. Хал се облегна на твърдия изправен стол и остави тялото си да се отпусне. Времето минаваше — повече от един стандартен час. В края на този час помещението се изпразни от неговите спътници, като се изключи онези в ограденото пространство, а там сега се намираха петима души, включително и той самият. Другите трима бяха с нищо неотличаващи се хора, очевидно дружественици, като всички бяха поне с двадесет години по-възрастни от Хал и чернокожия младеж.
— Хайде сега всички вие — носово изгъгна милиционерът, — елате. Оттук.
Изведоха ги от ограденото пространство и от помещението, където бяха досега по един къс коридор към подземен гараж с чакащ автобус. Бусът изсъска с перките си и те изпълзяха от гаража, за да изскочат сред нощните улици на Крепост. Валеше и по прозорците на автобуса течаха ручейчета, замазващи сивите контури на фасадите на сградите, край които минаваха под оскъдната жълтеникава светлина на уличните лампи. Пътуваха малко по-малко от половин час, а сетне влязоха в друг вътрешен гараж под равнището на улицата.
От автобуса в гаража ги отведоха по стълбище в нещо, което на пръв поглед изглеждаше като административна сграда. Взеха им документите и последва ново дълго чакане на същите прави столове в някаква чакалня, като единственото им развлечение бяха разходките под погледа на техния пазач до чешмата на едната стена и до тоалетната на другата. После един по един бяха извикани във вътрешни помещения, в които имаше само по едно бюро и по един човек зад него. Отново извикаха тъмнокожия младеж преди Хал.
Когато дойде и неговият ред, Хал седна пред едно бюро срещу дребен, оплешивяващ мъж с яйцевидно лице, немигащи очи и физиономия, с почти лишена от устни уста. Сивият човек взе от бюрото някакви документи, в които Хал позна своите, и ги прочете със скорост, която накара Хал да заподозре, че той вече е бил запознат със съдържанието им. Онзи остави документите обратно и погледна Хал от дистанцията на бюрократ.
— Вашето име?
— Хауърд Обичан Иманюелсън.
— Вие се причислявате във Възродената Църква на Откровението и сте роден в тази църква преди двадесет и три, запетая четири стандартни години, в село Предприемчивост?
— Да — рече Хал.
— Баща ви и майка ви също ли са се причислявали към тази църква?
— Да.
— Вие продължавате ли да имате добра репутация като член на тази църква?
— Така е — каза Хал, — по Божията милост.
— И току-що сте се върнали от четиригодишна работа извън планетата като семантичен симултанен преводач, бидейки наеман от различни нецърковни…
Разпитът продължи, следвайки фактите от живота на Хауърд Иманюелсън както бяха изложени в документите, които носеше Хал. Щом изчерпа темата, следователят бутна настрани документите и се втренчи в Хал с нетрепващите си очи.
— Спазвате ли редовно времената за молитва? — запита той.
Хал очакваше подобен въпрос.
— Доколкото мога — отговори той. — Когато пътуваш като мен сред ония, които не познават Словото, невинаги е лесно да спазваш редовно часовете за молитва.
— Леснината — заяви следователят, — не е пътят към Господа.
— Зная — каза Хал. — Не по-зле от вас знам фактът, че трудността да се спазват часовете за молитва не е извинение за опущението им. Така че аз се научих да общувам вътрешно с Него в обичайните времена за устна молитва.
Горната устна на сивия човечец като че леко се изви, но тя беше тъй тънка, че Хал нямаше как да бъде сигурен.
— Колко пъти дневно са вашите времена на молитва — искам да кажа, когато ви е удобно да се молите?