Хал се подчини и чу как вратата се тресна и заключи зад гърба му.
Бяха го тикнали в една голяма стая или килия с тесни пейки, прикрепени към голите бетонни стени. Подът също беше от гол бетон с един незатулен нужник, състоящ се от седалка, писоар и мивка, който заемаше единия ъгъл. В клетката нямаше нищо друго за отбелязване, освен двукрилия прозорец на два метра над пода, който се намираше на стената срещу вратата, и един съкилийник за компания.
Четиринадесета глава
Другият обитател на килията беше мъж, който се беше опънал на една от пейките с гръб към помещението и явно се опитваше да заспи. Това обаче би било същинско постижение, като се има предвид, че помещението бе ярко осветено от монтирания в центъра на тавана светещ панел. По цвета на косата и общите очертания на тялото Хал разпозна у мъжа онзи чернокож младеж, който беше стоял пред него през по-голямата част от процедурата, след като всички бяха слезли от совалката.
Щом вратата на килията издрънча и се затвори след Хал, другият човек се размърда, изтърколи се от пейката на краката си и тихо отиде до вратата, за да погледне през малкото прозорче в горната й част. После кимна сам на себе си, отново се обърна към килията и приближи на пръсти към Хал, като сви шепа зад дясното си ухо и предупредително посочи тавана.
— Тези прокълнати от Господа — рече ясно той, като хвана Хал за ръката и го поведе към ъгъла, където бе разположен нужникът, — нарочно правят тия места така, че да ни лишат от всякакво приличие. Мога ли да ви помоля да бъдете така любезен да си стоите там, където сте сега и за момент да се обърнете с гръб… благодаря ви, братко. И аз ще сторя същото за вас, когато пожелаете…
В тоя момент той вече бе придърпал Хал в ъгъла, където бе тоалетната. Чернокожият развъртя крановете на мивката, задейства почистващото устройство на седалката и наведе главата на Хал до своята, току до пуснатите кранове. После разшава пръстите на двете си ръце пред лицето на Хал. Заглушаван от звука на шуртящата вода, шепотът му се разнесе право в дясното ухо на Хал:
— Можеш ли да говориш с пръсти?
Хал поклати глава и се обърна да прошепне в ухото му:
— Не, но аз чета по устните и мога да се науча много бърже. Ако оформяш ясно с устни думите и ми покажеш достатъчно движения с пръстите, така че да имаме с какво да почнем, ще можем да разговаряме.
Чернокожият младеж кимна. Изправи се и докато все още стояха там, където звукът на бликащата от чучура вода ги заглушаваше, започна да оформя думи с устни.
— Аз се казвам Джейсън Роуи. Ти как се казваш, братко?
Хал пак се наведе наблизо и прошепна в ухото на Джейсън Роуи.
— Хауард Иманюелсън. — Джейсън се ококори в него, а Хал продължи: — И не е нужно да изговаряш думите бавно и преувеличено. Просто движи устните си както си говориш обикновено и аз ще те разбирам лесно. Просто не забравяй да ме гледаш, когато приказваш.
Джейсън кимна на свой ред и вдигна дясната си ръка. Палецът и показалецът му бяха леко разперени, а другите пръсти — свити към дланта.
— Да — каза беззвучно към Хал.
Хал кимна, повтаряйки знака със собствените си пръсти.
След няколко минути, когато Джейсън затвори крановете на водата и те отидоха да седнат на пейките от двете страни на отсрещния ъгъл на килията, Хал вече бе научил знаците, за да, не, аз, ти, отивам, стоя, спя, пазач, както и за половината букви от азбуката. Преместиха се в онзи ъгъл на помещението, който се падаше вдясно от вратата, така че който и да погледне през прозорчето, да не може да види какво правят.
Седнали на разположените под прав ъгъл една спрямо друга пейки, те се доближиха колкото можеха един към друг. Започнаха да разговарят, отначало бавно, тъй като Хал се затрудняваше от това, че се налагаше да показва буква по буква повечето думи, които му бяха необходими. Но постепенно той набра скорост, тъй като Джейсън отгатваше думата, която Хал търсеше, преди да види всички букви, и му показваше знака за нея. Знаковият речник на Хал бързо нарастваше за огромно, макар и мълчаливо изумление на Джейсън. Хал не се опита да му обясни. Едва ли тук щеше да му бъде от полза да огласи факта, че дължи своите мнемонични и комуникативни умения за знанията на екзотиците. Отначало разговорът им като че се насочи в една особена посока и Хал беше благодарен, че може да прикрие непознаването на онова, за което другият говореше, зад непознаването на езика на знаците.
— Братко — запита Джейсън, още щом седнаха обърнати един към друг, — ти от вярата ли си?