Той протегна ръка за помощ и в отговор от паметта му се появиха призраците на тримата му възпитатели.
— Той не е нищо повече от плевел, който избуява само за един летен ден, той мъжът, който е пред теб — заяви резкият глас на Авдий в ума му. — Той не е нищо повече от летен дъжд над планински склон, който за момент вали върху скалата. Бог е тази скала и тя е вечна. Дъждът отминава, сякаш никога не го е имало. Дръж се за скалата и не обръщай внимание на дъжда.
— Той не може да направи нищо повече — рече мекият глас на Уолтър Наставника, — от онова, което вече съм ти показвал по едно или друго време. Той не е нищо повече от използвач на умения, развити от другите мъже и жени, мнозина от които ги използват далеч по-добре от него. Помни, че ничии ум и тяло не са нещо повече от човешки. Забрави факта, че той е по-възрастен и по-опитен от теб, и се съсредоточи единствено върху истинския му образ и върху това какви са неговите ограничения.
— Страхът е само поредното оръжие — каза Малачи, — което не е по-опасно от някое добре наточено острие. Отнасяй се към него както към всяко друго оръжие. Когато те приближи, се извърти така, че той да мине покрай теб, а сетне улови и направлявай ръката, която го е насочила срещу тебе. Оръжието без ръка е само още един предмет в цяла вселена, пълна с предмети.
Блейс изгледа всички от височината на подиума.
— Обърнете ми внимание, приятели — меко каза той на затворниците. — Погледнете ме.
Те го погледнаха, а Хал последва примера на всички други. Видя слабото, аристократично лице на Блейс и приятните кафяви очи. А сетне, докато ги гледаше, тези очи започнаха да се разширяват, докато напълно запълниха зрителното му поле.
Инстинктивно, както бе свикнал при тренировките си с Уолтър Наставника, той отстъпи крачка назад с ума си, отделяйки видяното на една ръка разстояние от себе си — и изведнъж започна да възприема случващото се на две равнища. На едното равнище той стоеше с другите затворници и Аренс ги държеше като животни, приковани от ярка светлина в мрака. На другото равнище съзнаваше насилието над своята свободна воля, което се криеше зад тази ярка светлина, и се бореше да му устои.
Представи си скала. В ума си оформи образа на планински склон изсечен и гравиран като олтар, огряван от вечна светлина. Скала и светлина… недосегаеми, вечни.
— Аз трябва да ви се извиня, мои приятели и братя — говореше меко Блейс на всички. — По погрешка са ви накарали да страдате, а това не бива да се случва повече. Само че грешката е била естествена и вашите собствени грешки са допринесли тя да бъде направена. Поровете се във вашето съзнание. Има ли тук, сред вас, дори един, който да не се сеща за неща, които не би следвало да е правил…
Подобни на мъглица първите капки дъжд заръмяха върху светлината и олтара. Но светлината продължи да гори, а скалата остана все същата. Гласът на Блейс не спираше; дъждът се засили и зашиба по-неистово скалата и светлината. Денят над склона помръкна, ала светлината продължи да гори в мрака, показвайки, че скалата все още е тук — все тъй недокосната и непроменена…
Блейс кротко показваше на всички пътя към един по-достоен и щастлив живот и това бе път, изпълнен с вяра в онова, което той говореше. Единственото, което се искаше от тях, бе да си признаят миналите грешки и да се оставят да бъдат проводени в правилната пътека към тяхното бъдеще. Думите му създаваха топъл и приятелски заслон от всички бури — с отворена врата и открит път за всички тях. За съжаление Хал трябваше да остане отвън — сам на планинския склон в този леден и проливен дъжд, вкопчен в скалата тъй, че вятърът да не може да го отвее; и единственото, което му служеше за утеха, бе чистата, но не стопляща го светлина, която грееше в мрака.
Полека-лека той осъзна, че вятърът е престанал да се усилва, че дъждът, който допреди малко плющеше по-яко, сега бе само силен, че мракът не може да стане по-черен — и че той, скалата и светлината са все още тук, все още заедно. У него се разгоря нова топлина и почна да се засилва, докато той не изкрещя в триумф. Почувства у себе си такава сила, каквато никога не бе изпитвал и с тази сила отстъпи назад, сливайки отново в едно двете равнища, така че сега погледна без защита със собствените си очи към Блейс Аренс.