Блейс бе приключил речта си и слезе от подиума на път към изхода. Всички затворници се обърнаха да го погледнат, сякаш той бе излязъл навън, хванал нишка, към която всички бяха прикрепени.
— Бихте ли минали оттук, братя — рече един от охраната.
Този единствен пазач ги поведе по коридорите към една стая с много бюра, където им върнаха обратно документите.
Петнадесета глава
Очевидно вече можеха свободно да си вървят. Бяха ги извели от сградата и Хал тръгна редом до Джейсън по улицата. Погледна го и видя, че другият се усмихва и е въодушевен.
— Хауард! — рече Джейсън. — Не е ли чудесно? Ще трябва да намерим другите и да им разкажем за тоя велик човек. Те трябва сами да го видят.
Хал се взря отблизо в очите на Джейсън.
— Какво има, братко? — запита Джейсън. — Нещо не е наред ли?
— Не — отговори Хал. — Само че може би е по-добре да поседнем някъде и да си съставим план. Има ли наблизо някое място, където да можем да поговорим по-настрани от хората?
Джейсън се огледа. Намираха се в район, който според представите на Хал беше полупромишлен. Изглеждаше, че е средата на утрото, и дъждът, който валеше, когато се приземяваха, сега намаляваше, макар небето да бе мрачно и да обещаваше още валежи.
— Толкова рано… — Джейсън се поколеба. — Има едно заведенийце със сепарета отзад, а по това време на деня задният салон и без друго сигурно е празен.
— Хайде да вървим — предложи Хал.
Заведението наистина се оказа съвсем малко. То едва ли беше от ония, в които би се озовал Хал, ако просто му се приискаше да се нахрани. В предната му част имаше само шестима посетители, седнали зад квадратните маси, но задният салон — както бе предсказал Джейсън, беше абсолютно празен. Избраха си сепаре в най-далечния ъгъл и си поръчаха кафе.
— Какъв план имаш предвид, Хауард? — запита Джейсън, когато им донесоха кафето.
Хал опита съдържанието на чашата и я остави на масата между тях. Кафе — или по-скоро някаква негова имитация — се намираше на всички обитаеми светове. Вкусът му обаче на всеки свят се различаваше, като често пъти бе коренно различен дори в две по-отдалечени точки на една и съща планета. Хал беше похарчил три години, за да свикне с кобианското. С кафето на Хармония щеше да му се наложи да започне всичко отначало.
— Виждал ли си това? — запита той на свой ред и извади от джоба си малко късче самородно злато, затворено в прозрачен куб. Това беше първото късче джобно злато, което беше намерил в Йоу Ди, и следвайки кобианския обичай, го бе изкупил обратно от собствениците на мината и запечатал в прозрачна пластмаса, за да си го носи като талисман. Хората от неговата бригада биха сметнали за странно, ако не го беше сторил. Сега за пръв път той му намери приложение.
Джейсън се приведе над кубчето.
— Това истинско злато ли е? — прошепна той, омаян като всеки, който не беше нито от Коби, нито от Земята.
— Да — рече Хал. — Виж цвета…
Той се пресегна през масата и леко и точно улови между върховете на палеца и средния си пръст отзад врата на Джейсън. Когато я докосна, кожата под връхчетата на пръстите му потрепна, но щом притисна меко нервните окончания под нея, кожата се успокои.
— Спокойно — каза Хал, — просто гледай това късче злато… Джейсън, искам да си поотпочинеш. Просто затвори очи, облегни се назад на стената на сепарето и поспи две-три минути. После можеш да си отвориш очите и да ме изслушаш. Имам да ти казвам нещо.
Джейсън послушно затвори очи и се отпусна назад, облягайки глава на оцветената с тъмен байц дървена плоча, която оформяше задната стена на сепарето. Хал махна ръката си от неговия врат и Джейсън остана в същата поза, дишайки леко и дълбоко в продължение на около сто и петдесет удара на сърцето си. После той отвори очи, ококори се изненадано за секунда в Хал и се усмихна.
— Ти се канеше да ми кажеш нещо — напомни му той.
— Да — съгласи се Хал. — А ти ще ме слушаш през цялото време и няма да говориш нищо, докато не размислиш над това, което съм ти казал. Нали така?
— Да, Хауард — отвърна Джейсън.
— Добре. Сега слушай внимателно. — Хал направи пауза. Никога по-рано не беше правил такова нещо и имаше опасност в сегашното необикновено възприемчиво състояние на Джейсън някои думи, които Хал би могъл да използва, да окажат далеч по-голям ефект, отколкото той самият възнамеряваше. — Защото аз искам да схванеш нещо. В този миг ти мислиш, че се държиш нормално и правиш точно това, което обикновено би желал да правиш. Само че всъщност не е така. Истината е, че един много могъщ човек ти предложи една крайно привлекателна възможност на такова равнище, на което за теб е много трудно да му откажеш — възможност да позволиш на твоето съзнание да заспи и да остави някой друг да взима всички морални решения. Тъй като към теб се обърнаха на това специфично равнище, ти не разполагаш с никакъв начин да прецениш дали ще бъде разумно да вземеш такова решение, или не. Разбираш ли какво ти казах дотук? Ако разбираш, кимни с глава.