Выбрать главу

Джейсън кимна. Беше се съсредоточил толкова силно, че между веждите му се появи малка бръчица от намръщване. Иначе лицето му беше все още отпуснато и щастливо.

— В общи линии това, което току-що ти казаха, беше, че мъжът, който разговаря с теб, или посочени от него хора ще решават не само кое е редно да правиш, но и какво да избираш да правиш; и ти се съгласи, че така ще бъде добре. Поради това, ти се присъедини към онези, които вече са сключили такова съглашение с него; с тези, които допреди един час бяха твои врагове, защото се опитват да унищожат вярата, към която си се придържал цял живот…

Леката бръчица между веждите на Джейсън се вдълба и щастливото изражение на лицето му се замени с напрегнатост. Хал продължи да говори, а когато най-накрая спря, Джейсън се беше свил на кравай на другата седалка, извърнат толкова далеч от Хал, колкото му позволяваше ограниченото пространство в сепарето, и беше заровил лице в дланите си.

Хал седеше и се чувстваше отвратително, защото така се чувстваше и другият човек, и се опитваше да си допие кафето. Мълчанието между тях се проточи, докато накрая Джейсън изпусна дълга, треперлива въздишка и отпусна длани. После обърна към Хал лицето си, което изглеждаше така, сякаш не е спал две нощи.

— О, боже! — възкликна той.

Хал отговори на погледа му, но не се опита да каже каквото и да било.

— Аз съм нечестив — рече Джейсън. — Нечестив!

— Глупости — каза Хал. Очите на Джейсън рязко се насочиха към лицето му и Хал се насили да се усмихне. — Какво беше онова, което май си спомням, че съм чувал като дете — а и ти трябва да си спомняш, че си го чувал — нещо за греха на гордостта? Какво те кара да се чувстваш по-специален, затова че си се поддал на убежденията на един такъв човек?

— Не ми достигна вяра! — взриви се Джейсън. — Аз се отметнах и обикнах това изчадие на Белиал, което ни държа реч.

— На всички нас донякъде не ни достига вяра — каза Хал. — Вероятно има някои мъже и жени, които са тъй силни в своята вяра, че той не би бил в състояние да ги досегне. Едно време имах един учител… Но въпросът е там, че всички останали в залата отстъпиха пред него — точно така, както стори ти.

— Но ти — не!

— Аз съм преминал специално обучение — каза Хал. — Не помниш ли, че ей сега ти го казах? Този човек успя да направи това, защото той също е бил специално обучен. Повярвай ми, за да му устои някой човек, който не е бил специално обучаван, той би трябвало да е много забележителна личност. Но за един трениран човек това е… относително лесно.

Хал си пое дъх на пресекулки.

— Тогава съм посрамен по друга причина — каза той безизразно.

— Защо? — Хал отвори широко очи.

— Защото мислех, че ти си шпионин, който кучетата на Белиаловите изчадия са ми пуснали, когато решиха да ме задържат. Когато чухме, че Хауард Иманюелсън е умрял от белодробна болест в Хала Стейшън на Коби, всички решихме, че документите му са били изгубени. Да си помисля, че друг човек от вярата би могъл да ги намери и да ги използва — и при това да го направи толкова тайно, че да не разбере някой като мен — това означаваше такова съвпадение, че трябваше да се насиля, за да повярвам. А и ти прекалено бърже започна да говориш с пръсти. Ето защо аз смятах да се престоря, че си ме излъгал. Смятах да те заведа с мен на някое място, където братята и сестрите от Децата на Божия Гняв да могат да те разпитат и да открием защо са те изпратили и какво знаеш за нас. — Джейсън изгледа Хал с пламтящи очи. — И тогава, току-що, ти ме върна от Ада — откъдето без теб аз никога нямаше да се върна. Ако ти беше един от враговете, един от прокълнатите, изобщо нямаше нужда да го правиш. Как мога да се съмнявам, че ти си от вярата?

— Съвсем лесно — рече Хал. — Колкото до връщането ти от Ада, всичко, което направих, бе малко да ускоря процеса. Този вид убеждаване, което бе приложено върху теб, се превръща в трайно убеждение единствено при хора, които в основни линии още отначало са съгласни с онзи, който ги убеждава. При хората, които не са съгласни, тази умствена промяна постепенно се разяжда от естествените чувства на индивида, докато с времето изтънее напълно и се разруши. И тъй като ти му се противопоставяш достатъчно, за да се бориш с него, единственият начин да те спре завинаги е да те убие.