— Дълго ли?
— Три години.
Хилари кимна.
— Харесвам хората, които знаят как да работят — каза той. — Вие двамата бягате ли?
— Не — рече Джейсън. — Те ни пуснаха. Само че трябва да се измъкнем в провинцията. Кой е сега наблизо?
Хилари сведе очи към дланите си, избърса ги още веднъж с парцала, а сетне го хвърли в мивката.
— Рух Тамани — отговори. — Тя е тук с нейните хора на път за някаква операция. Ти познаваш ли Рух?
— Знам за нея — каза Джейсън. — Тя е Меч Господен.
— Можете да се свържете с тях. Искате ли да ви дам карта?
— Моля — каза Джейсън. — А можеш ли да ни снабдиш със…
— Само дрехи и екипировка — отсече Хилари. — Оръжията са станали прекалено труднодостъпни.
— А можеш ли да ни закараш по-близо до нея?
— О, мога да ви хвърля доста близо — Хилари погледна към Хал. — Джейс не е проблем. Обаче всички дрехи, които мога да ти дам, ще ти бъдат доста прилепнали.
— Дай да видим с какво разполагаш — каза Джейсън.
Хилари ги заведе до един отделен с преградна стена ъгъл на своя купол. Вратата, през която минаха, ги отведе в склад, затрупан чак до тавана с кашони и всевъзможни стоки. Хилари си проби път между бъркотията до една купчина, която като че ли съдържаше най-вече дрехи и стоки за лагеруване, и заизважда разни предмети.
Двайсетина минути по-късно той вече ги беше оборудвал със здрави туристически дрехи, включително с раници за гърба и кръста, както и цялото лагерно оборудване. Както беше предвидил Хилари, ризата, якето и фланелката на Хал му стягаха в раменете и му бяха къси в ръкавите. Иначе всичко останало, което намери, пасна доста добре на Хал. Истински късмет беше, че се намериха туристически обувки с необходимата за краката на Хал дължина. Те му бяха малко по-широки, но един чифт допълнителни чорапи и стелки оправиха проблема.
— Е — каза Хилари, когато приключи с оборудването им, — кога сте яли за последно?
Гладът се върна в съзнанието на Хал като удар по цялото тяло. Без да съзнава, щом в килията бе станало ясно, че няма надежда скоро да се нахранят, той беше блокирал нуждата си от храна — и то достатъчно силно, така че дори беше седял в кафенето с Джейсън, без да си помисли за ядене, когато можеше да си поръча. Сега Джейсън отговори преди него.
— Не сме яли. Поне не откакто сме слезли от кораба.
— Тогава май ще е по-добре да ви нахраня — изсумтя Хилари. — Излязоха от склада и той ги поведе към друг ъгъл на купола, където имаше койка, мивка, шкаф за храна и готварски принадлежности.
Хилари ги нагости с огромно количество храна, главно пържени зеленчуци, местно овнешко и хляб, преглътнати изобилно със слаба полусладка бира, твърде далеч на вкус от естествения продукт на Земята. Обилното наяждане подейства на Хал като приспивателно и щом всички се качиха в един очукан шестместен ван, той реагира, като се изтегна и заспа.
Събуди се от някакъв ритмичен звук, който се оказа шляпането на върховете на клонките по ламарините на вана. Погледна през прозорците от двете страни и видя, че се движат по горски път, който е толкова тесен, че храстите от двете страни едва позволяваха на вана да мине. Джейсън и Хилари бяха по средата на своя разговор на предната седалка на вана.
— … разбира се, че това няма да ги спре! — казваше Хилари. — Само че ако изобщо съществува нещо, към което Белиаловите изчадия са поне малко чувствителни, това е общественото мнение. Ако Рух и нейният отряд успеят да се погрижат за централата в Кор, Другите ще трябва да избират между това дали да подложат на глад Надежда, Веливейл и другите градове наоколо, или да прехвърлят работата по обзавеждането на корабите до централата, която е в Южен Обет. Това си е само една временна пръчка в колелата им и толкоз, но какво повече бихме могли да направим?
— Можем да искаме да победим напълно — отвърна Джейсън.
— Бог е позволил на изчадията Белиалови да получат контрол над нашите градове — каза Хилари. — Когато Му е удобно, Той ще ни освободи от тях. Дотогава нашата задача е само да свидетелстваме за Него, като правим всичко по силите си, за да им се съпротивляваме.
Джейсън въздъхна.
— Хилари — рече той. — Понякога забравям, че щом стане въпрос за нещо, което изглежда като акт на Божията воля, ти си просто като другите старци.
— Все още не си живял достатъчно — възрази Хилари. — За теб изглежда всичко се върти около това, което се е случило през последните няколко години. Поостарей малко и се поогледай по четиринадесетте свята, и ще видиш, че времето на Съдния ден не е далеч. Нашата раса е стара и потънала в грях. На всеки свят нещата отиват към безпорядък и упадък; и това, че между нас са се появили тия смесени породи, дето искат да превърнат всички останали в свое лично стадо, е само още един белег за наближаването на Съдния ден.