— Не мога да приема тоя начин на мислене — поклати глава Джейсън. — Ако надеждата нямаше смисъл, ние нямаше да сме способни да се надяваме.
— Тя си има своя смисъл — каза Хилари, — в практическо отношение. Да насочим изчадията да пренастроят плановете си към друга централа, означава да ги забавим, а кой знае дали точно това забавяне не е част от бойния план на Господа, докато той препасва чреслата си, за да води тази последна и най-голяма битка?
Внезапно шумът от пляскащите по ламарините и прозорците на вана клонки секна. Бяха излезли в открита местност, където растяха само високи иглолистни дървета с прави клони — вариформи на някаква земна порода — разхвърляни по неравната, камениста земя, която почти беше лишена от всякакво растително покритие, като се изключат ивиците от зелен мъх и нападалите от дърветата кафяви мъртви иглички. Тукашното слънце, което Хал виждаше за пръв път, откакто беше пристигнал на Хармония, просветваше през високата маса бели и черни облаци. Вятърът ги беше разкъсал тук-там така, че да разкрие няколко изненадващо сини и блестящи ивици. Приземният бриз духаше силно срещу вана и за пръв път Хал усети, че от известно време пътят се изкачва нагоре. Веднага след това осъзна и факта, че растителният живот и теренът подсказват за значително по-високо надморско равнище, отколкото това на Крепост. Хал се изправи на седалката.
— Пак ли оживя? — запита Хилари.
— Да — отговори Хал.
— След няколко минути ще стигнем, Хауард — рече Джейсън. — Нека първо аз да поговоря с Рух за теб. Тя ще реши дали да ти позволи да влезеш в нейната група, или не. Ако не те иска, аз също ще се върна с теб и ще бъдем заедно, докато Хилари не намери група, която да ни вземе и двамата.
— Ако се наложи да ви върна, ще трябва да се оправяте сами — каза Хилари. — Не мога да си позволя да ви държа да се мотаете наоколо, защото се боя да не привлека нечие внимание.
— Това ни е известно — отвърна Джейсън.
Ванът дръпна нагоре по някакво възвишение, а сетне рязко заби нос към едно прилично на долина по-ниско място, което беше като изрязано с нож в склона. На десетина-двайсет метра под тях се намираше дъното на долината, през което минаваше малък поток. Самият поток почти не се забелязваше от плътната група малки иглолистни дръвчета, растящи около навлажняваната от него почва. Ванът се плъзна надолу по склона на долината върху въздушната възглавница от неговите перки, гмурна се между дърветата и спря съвсем близо до брега на потока. Отвисоко Хал не забеляза нито хора, нито укрития, но сега изведнъж се озова в средата на малък лагер.
Той огледа всичко с един поглед. Това беше картина, която завинаги остана в паметта му. Ярко докоснати за миг от слънчевата светлина, която бе пробила през разпокъсаните облаци над тях, стояха няколко сгъваеми укрития, прилични на пчелни кошери — високи колкото човешки бой, с маслинени на цвят стени и покриви, замаскирани допълнително с привързани към тях клонки от дървета. Двама мъже стояха в потока и очевидно перяха дрехи. Наближаваща средната възраст жена с черно и кожено на вид яке точно излизаше от дърветата вляво от вана. На една скала в центъра на прочистеното от дървета място седеше сивокос мъж с полуразглобена за почистване конусна пушка, като отделните й части лежаха на едно опънато върху коленете му парче плат. Срещу него, извърнала сега лице към вана, стоеше висока, слаба и мургава млада жена с тъмнозелена туристическа куртка, чиито многобройни квадратни джобове пращяха от натиканите в тях предмети. Под куртката тя носеше плътни тъмнокафяви туристически панталони, затъкнати в кончовете на ниските й ботуши. Около тънкия й кръст бяха силно пристегнати патрондаш и пистолет, като капакът на черния кобур на пистолета беше здраво закопчан.
На главата си жената не носеше нищо. Черната й коса беше късо подстригана около ушите, а тъмнобронзовото й лице беше тясно и съвършено под широките вежди и блестящите тъмни очи. В този единствен спрял миг, потиснатият поет у Хал се пробуди и той си помисли, че тя е като тъмно острие на меч, огрян от слънцето. После вниманието на Хал се отклони от жената. С поредица от светкавични движения разглобените части на конусната пушка в ръцете на сивокосия мъж бяха сглобени обратно, като всичко завърши с рязкото изщракване на нов пълнител с конуси в процепа на магазина под дулото. Мъжът беше почти толкова бърз, колкото Малачи, когато Хал го бе виждал да прави такива демонстрации. Движенията на мъжа обаче, не притежаваха онова гладко общо преливане, което имаха движенията на Малачи.