— Спокойно — каза жената с туристическата куртка. — Това е Хилари.
Дланите на сивокосия мъж се укротиха върху вече готовото оръжие, обаче то самото продължаваше да лежи върху плата на коленете му, насочено към Хал и другите двама.
— Докарах ви двама новобранци — рече Хилари така хладнокръвно, сякаш мъжът на скалата държеше захарна пръчка.
Той закрачи напред и Джейсън тръгна подир него. Хал ги последва.
— Това е Джейсън Роуи — каза Хилари. — Може би го познаваш. Другият не е от вярата, но е приятел. Той се казва Хауард Иманюелсън, и е миньор от Коби.
Докато каже това, той вече бе дошъл на два метра от жената и мъжа. Там спря. Жената хвърли един поглед към Джейсън, кимна отривисто, а сетне обърна блестящия си поглед към Хал.
— Иманюелсън? — рече тя. — Аз съм Рух Тамани. Това е моят сержант Джеймс Дете-на-Бога.
Хал откри, че му е трудно да отвърне очи от нея, но все пак прехвърли поглед към лицето на сивокосия. Пред себе си видя правоъгълно и кокалесто лице, обвито в кожа, която явно още преди години бе напълно загрубяла от слънцето и времето. От ъгълчетата на очите му във всички посоки тръгваха бръчици; около устата, от носа до брадичката — бяха се врязали, като дълбоки скоби. Бледосините очи, които Джеймс Дете-на-Бога сякаш закова върху лицето на Хал, бяха като дулата на заредени пушки.
— Ако не е от вярата — изрече той с равен теноров глас, — той няма право да бъде между нас.
Откакто беше напуснал дома си, та чак до този миг Хал не се беше сблъсквал с нито един човек от Дружествените светове, който да бе излят в познатия му калъп — калъпа на Авдий. Сега най-подир видя един такъв човек. Само че този мъж беше един по-различен Авдий.
Шестнадесета глава
Последва миг тишина. Меките пръсти на бриза минаха през дърветата оттатък потока, разделиха се покрай Рух Тамани и Джеймс Дете-на-Бога и охладиха лявата буза на Хал, докато той все още стоеше обърнат към тях.
— Той не е от тази велика вяра, която е нашата — каза Джейсън. — Само че той е също преследван враг на Белиаловите изчадия и това го прави наш съюзник.
Рух го погледна.
— А ти?
— През последните осем години аз съм работил за вярата — отвърна Джейсън. — Аз бях един от воините в град Благотворителност — още когато учех в колежа. По различно време съм бил в отрядите на Калъмбайн и Оливър Маккачън… — Той се извърна и посочи с глава Хилари. — Хилари знае всичко това. Той ме познава.
— Има право — обади се Хилари. — За всичко, което казва. Аз го познавам от пет или повече години.
— Но не познаваш другия — рече Джеймс Дете-на-Бога.
— Той каза, че е бил миньор на Коби — отвърна Хилари. — Аз се здрависах с него и усетих мазолите му. Има ги там, където всеки един миньор ги получава от горелката, а единственото място на четиринадесетте свята, където все още използват горелки, са тези мини.
— Би могъл да е шпионин. — Гласът на Джеймс Дете-на-Бога беше лишен от емоции, като на човек, който коментира статистически данни.
— Но не е. — Джейсън се обърна към Рух Тамани. — Можем ли да поговорим за него насаме?
Тя се втренчи в него.
— Можеш да поговориш насаме и с двама ни — рече тя. — Хайде, Джеймс.
Рух се извърна. Джеймс Дете-на-Бога се изправи на крака, все още държейки конусната пушка, и заедно с Джейсън я последва до края на сечището. Тримата спряха там и заговориха.
Хал зачака. Очите му за кратко се срещнаха с очите на Хилари и той му отправи имитацията на една усмивка, която вероятно бе замислена като уверение. Хал се усмихна в отговор и пак погледна настрани.
Съзнаваше, че пак изпитва онова старо свое познато чувство на незащитеност и самота. Беше го връхлетяло отново тъй пронизващо, както някой леко облечен човек би се почувствал, ако изведнъж го лъхне силен и мразовит вятър. Същевременно, докосването на истинския бриз до кожата му, мирисът на чистия въздух — всичко това силно влияеше на чувствата му. Онази част от него, която винаги бе живяла чрез и за поезията, внезапно оживя отново, след като бе проспала всички тия последни години в мината. Всичко, което в тоя миг въздействаше на ума и сетивата му, се записваше с такава острота, каквато не бе усещал от смъртта на Уолтър, Авдий и Малачи. Сега изведнъж тя пак го бе обзела и той просто не можеше да си представи как е живял през тези години без нея…