— Не е нужно — заяви Рух. — Ако аз съм удовлетворена, останалите ще приемат, че самата аз гарантирам за теб.
— Добре тогава.
Там, в края на сечището той й разправи всичко — от момента, от който помнеше, до настоящия миг. Когато стигна до смъртта на Авдий, Уолтър и Малачи, гърлото му отново се сви и за момент той не можеше да говори, сетне обаче възвърна контрола над гласа си и продължи.
— Да — рече тя, когато Хал свърши, — разбирам защо не желаеш да говориш за това. Защо твоите възпитатели са мислели, че Другите ще бъдат така твърдо решени да те унищожат, ако разберат за теб?
— Уолтър Наставника го обясняваше с онтогенетиката — нали знаеш за тази наука на екзотиците?
Рух кимна.
— Той казваше, че тъй като някои от Другите водят потеклото си от екзотици, те също я разбират, а и знаят, че според онтогенетичните изчисления аз бих могъл да представлявам проблем за тях и за онова, което те целят. Така че, за да се защитят, ще се опитат да ме ликвидират. Но ако аз успея да оцелея, докато стана достатъчно зрял, за да се съпротивявам, аз бих могъл не само да се защитя, но дори да помогна те да бъдат спрени.
— Виждам. — Тъмните очи на Рух почти блестяха на слънчевата светлина. — Ако ти повярвам — а аз ти вярвам — то ти също си оръдие на Господа, макар и по твой собствен начин. — Тя му се усмихна. — Ние ще те пазим. Ела с мен.
Рух го поведе обратно към малката групичка изправени мъже, която се състоеше от Джеймс Дете-на-Бога, Хилари и Джейсън.
— От сега нататък Хауард Иманюелсън ще бъде един от нас — каза тя на Дете-на-Бога и се обърна към Джейсън. — И ти, разбира се, ако го желаеш.
— Желая го — отвърна Джейсън. — Благодаря ти.
— Щом познаваш живота на воина, както твърдиш, тогава знаеш, че няма за какво толкова да ми благодариш.
Рух пак се обърна към Дете-на-Бога:
— Джеймс, току-що приех Хауард за един от нас, заради някои неща, които той ми повери, неща, които не мога да кажа на теб или на другите. Но ти давам дума, че аз му се доверявам.
Сините очи на Дете-на-Бога, твърди като сапфири, се обърнаха към Хал.
— Щом ти го казваш, Рух — рече той и добави право към Хал: — Хауард, след Рух аз съм човекът, който командва тук. Трябва да помниш това през цялото време.
— Да — съгласи се Хал.
— Хилари — рече Рух, — ще останеш ли за вечеря?
— Благодаря, Рух — отвърна Хилари, — но работата ми в магазина изостава и така, да не говорим, че днес вече на два пъти изпуснах молитвите си, за да доведа тия мъже при теб.
— Ще има молитва преди вечеря.
— Два пъти на ден, а? — запита Хилари. — Сутрин и вечер, и толкоз? Един ден, Рух, Господ ще ви представи на всички ви една тежка сметка.
— Всекиму неговото — отговори Рух.
— И вашият начин е онази новост да оставяте действията да бъдат ваши молитви, така ли? — Хилари въздъхна и отклони очи към Дете-на-Бога. — А как се чувства твоята душа само с два молитвени момента на ден?
— Аз се моля, когато Бог позволи — каза носово Дете-на-Бога. — Шест или повече пъти на ден — това е моят начин. Само че това, което има значение, е говоренето с Бога, а не превитото коляно или събраните длани — и нашата Рух воистина служи на Господа. — Очите му проблеснаха към Хилари. — Или ти ще кажеш, че това не е така?
— Не, няма да кажа, че това не е така; и ти знаеш, че няма да го кажа — спокойно отговори Хилари. — Само че може да дойде ден, когато на тия два свята, от които някога се очакваше тъй много, молитвата в определено време ще бъде напълно забравена… и ако стане тъй, няма ли да се окаже, че в крайна сметка ние сме тръгнали по пътя на Белиаловите изчадия?
— Ако щеш, остани или недей за вечеря, Хилари — намеси се Рух. — Ние бихме се радвали да си с нас. Само че живеем твърде рисковано своят живот, за да спорим за практиката в този лагер.
Хилари сви рамене.
— Прости ми, Рух — промърмори той. — Аз остарявам, а когато старееш, е тежко да чувстваш, че племето ти се отвръща от Бога, след като през младостта си се надявал, че един ден всички ще познаваме и ще живеем по неговия начин. Добре, добре, няма да кажа ни дума повече. Във всеки случай, благодаря. Кога мислиш, че ще излезете от моя район?
— До два дни. Има ли и други, които смяташ да ни доведеш?
— Не. Просто исках да зная за в случай на спешна нужда.
— Два дни. Трябва да претърсим още един район за апаратура. После ще потеглим, за да се запасим и да се подготвим. — Рух се обърна към Джейсън. — Джейсън, разведи Хауард из лагера и му обясни кое как правим. Представи себе си и него на другите членове на отряда. После се върни в готварската палатка. Двамата можете да помогнете на дежурните по готвене да сервират вечерята. Джейсън, ти някога занимавал ли си се с магарета?