— Да — каза Джейсън.
— Тогава ще можеш да си ни от полза веднага щом вдигнем лагера и тръгнем. През следващите няколко дни се постарай да научиш Хауард на колкото можеш повече неща за животните. — Тя се обърна към Хилари. — А сега, Хилари, всички ще се хванем на работа. Ако имаме късмет, ще минем отново тук, преди годината да свърши.
— На добър час — рече Хилари. Те се прегърнаха. — На добър час и на всички вас — въздържано каза Хилари, като обгърна с поглед Дете-на-Бога, Джейсън и Хал. После се извърна и тръгна към своя ван, влезе в него и го вдигна на перки. Секунда по-късно той го завъртя обратно, пое към дърветата, по обратния път нагоре по склона, и изчезна от погледа на всички.
Рух започна да разговаря с Дете-на-Бога. Хал усети докосване по лакътя. Обърна се и видя Джейсън.
— Хайде, Хауард — рече Джейсън и го поведе към оттатъшния край на сечището и дърветата покрай потока.
Седемнадесета глава
В очите на Хал на външен вид мъжете и жените от отряда на Рух Тамани изглеждаха не толкова като партизани, а по-скоро като бежанци. Най-силното усещане, което той получи, когато Джейсън го разведе из лагера, беше на крайна бедност. Приличните им на пчелни кошери палатки бяха грубо закърпени и стари на вид. Дрехите им също бяха кърпени и шити. Инструментите, заслоните и съдовете носеха или белезите на силна изхабеност, или неопределения цялостен вид на нещо, което е било използвано прекалено дълго.
Единствено оръжията противоречаха на бежанския вид, ала едва ли го подобряваха. Ако не бяха обеднели бегълци, то по всички видими признаци представляваха обедняла ловна дружинка. Очевидно наброяваха няколко дузини. Щом се озова под дърветата, Хал преразгледа първоначалната си оценка за многобройността им в посока нагоре, тъй като мнозинството от палатките им бяха прикрити под листака, така че да не се виждат от разположения над тях ръб на долината. Когато Джейсън го поведе нагоре отляво на потока, двамата минаха покрай мнозина мъже и жени, които вършеха домакинска работа, поправяха или се грижеха за оборудването или облеклото.
Онези, които му попаднаха пред очите му, бяха от всички възрасти, попадащи между късното тийнейджърство и средната възраст. Нямаше деца и наистина стари хора. Всеки, покрай когото минаваха, ги оглеждаше. Някои се усмихваха, но повечето просто им хвърляха по едно око — не подозрително, ала с изражението на хора, които си запазват правото на преценка.
След стотина крачки стигнаха до място, което не представляваше истинска поляна в гората, но дърветата бяха нарядко, така че между клоните преминаваха доста слънчеви петна, а между самите дървета се виждаха широки участъци от небето.
Голямо количество магарета, вързани всяко под отделно дърво и на известно разстояние едно от друго, пощипваха оскъдната трева и другата растителност по земята, която слънчевата светлина бе насърчила да избуи между дърветата. Джейсън тръгна към най-близкото животно, потупа го по главата, погледна зъбите му и прокара длани по гърба и страните му.
— В добра форма е — рече той, като отстъпи крачка назад. — Отрядът на Рух напоследък не е бил много притискан от милицията. — После погледна Хал. — Виждал ли си някога по-рано магарета?
— Веднъж — отвърна Хал. — В парковете на Земята все още ги отглеждат за лагерни походи.
— А занимавал ли се с някое от тях на такъв лагерен поход? — запита Джейсън.
Хал поклати глава.
— Само съм ги виждал — и, разбира се, съм чел за тях, когато бях малък. Но ми е ясно, че те в много отношения са като конете.
Джейсън се разсмя.
— Което ще ни бъде от голяма полза — рече той.
— Исках само да кажа — продължи Хал, — че тъй като съм си имал работа с коне, би могло да се окаже, че това, което знам за тях, ще бъде от полза с магаретата.
Джейсън се облещи.
— Кога пък си бил достатъчно дълго на Земята, за да научиш нещо за конете?
Хал изведнъж се почувства неудобно.
— Съжалявам — каза той. — Казах на Рух повече, отколкото на теб и все още не мога да ти обясня. Само че за момент забравих, че ти не знаеш. Във всеки случай аз съм яздил и съм се занимавал с коне.
Джейсън удивено поклати бавно глава.