— Какво има — попита притеснено жена му, събудена от рязкото му движение.
Алтан се обърна и я погледна.
— Не знам — излъга той, сетне сви ръце в юмруци — или поне ми се ще да не знаех. Прокълнатия е отворил врата към отвъдното.
— Тоест? — не разбра Тамия, но усети как по гръбнака и пробягват ледени тръпки.
— Прокълнатия ще напълни света с чудовища, невиждани до този момент — въздъхна магьосникът и отново седна на леглото. — Просто нямам представа как ще се борим с такава сила.
— Ние не знаехме какво да правим и срещу Казадар, нито как да се оправим в тъмния лабиринт на Афтат. Ще се справим и този път — отвърна съпругата му.
— Но как? — въздъхна Алтан. — Това същество е на няколко хилядолетия. Как ще се борим с него?
— Заедно — отговори Тамия, прегърна го и го целуна. Магьосникът отвърна на целувката и, а крадлата го придърпа към себе си. И поне за малко угрозата от Прокълнатия изглеждаше по-слаба.
Същия ден кораба премина в морски води. Това стана безпрепятствено, но веднага се отрази на Алтан и Тамия, които не бяха свикнали на лудешкото люлеене на морето и им стана лошо. За щастие капитан Стиксос имаше подходящата отвара, която успокои състоянието им и те дори успяха да излязат на борда, наблюдавайки сивите вълни, които безрадостно се блъскаха по кила, хвърляйки пръски до палубата. Времето бе лошо и с приближаването на Пъкления Остров като че ли ставаше все по-отвратително. Едновременно с това в морската вода се появиха зловещи гледки — късове пипала от някакъв огромен калмар, явно разкъсан от подивял звяр, труп на кит, от чиято кръв водата бе поаленяла.
— Какво би могло да направи това? — запита се Низалия.
— Не знам — отвърна Стиксос, — досега в плаванията си не съм виждал подобно нещо.
Алтан усещаше заплахата от черна магия, но дори и той не се досещаше какво би могло да причини такова разрушение.
Когато Пъкления Остров съвсем приближи хоризонта, усещането за злост стана непоносимо. Алтан, който не спираше да се взира във всички посоки, напразно търсейки произхода на заплахата, предупреди останалите да са нащрек и точно тогава кораба леко се разлюля, сякаш нещо тежко се бе закачило за него. Моряците в миг заизваждаха саби, Стиксос и Низалия също се подготвиха за бой.
— Тамия, стой зад мен — каза Алтан и по ръката му заиграха червени пламъци.
И в следващия миг на палубата настана ад. Огромно деформирано влечуго изскочи сякаш от нищото насред кораба и грамадните му нокти стръвно започнаха да разкъсват моряците, озовали се до него. Трима умряха преди да нададат звук. Стиксос изкрещя нещо и надигна сабя, но в следващия миг трябваше да се спасява, когато новодошлият кошмар протегна от дългия си клюн лепкав език, чиито връх се взриви в края си и разкъса на парчета части от палубата.
— Стикс! — извика притеснената Низалия, докато Алтан пусна светкавиците си по адрес на създанието. То нададе странен кукуригащ звук щом ги видя и отскочи. Още дъски от палубата захвърчаха навсякъде от удара на Алтан, а създанието се бе озовало на една от мачтите, залепило се като муха за нея. Дългото му, люспесто тяло изглеждаше някак захабено, а главата му бе изпъстрена с отвратителни празни очни кухини, в които блестяха зеленикави пламъчета. Опашката му злобно шибаше насам-натам.
— Какво е това? — запита шокирания Стиксос, докато моряците наоколо надаваха писъци на ужас.
— Древният господар на острова — отговори Алтан, напълно сигурен в думите си. — Обитателя.
— Това е невъзможно, Алти — извика Тамия, — той е мъртъв от векове.
— Така е, но Прокълнатия го е върнал обратно — отвърна Алтан и надигна ръце, по които заиграха пламъци.
— Недей! — предупреди го Стиксос. — Ще сринеш цялата мачта.
Обитателят гледаше някак присмехулно хората под себе си, сетне нададе отново отвратителния кукуригащ звук и се плъзна като маймуна надолу.
Алтан извика, изненадан от бързината му и изпъшка, когато дългата опашка го шибна и го запрати в единия ъгъл на кораба. Люспестото изчадие се приземи точно пред Тамия и нададе триумфален писък, протягайки ноктестите си лапи към нея.
— НЕЕЕ! — изкрещя Алтан и от ръцете му изскочиха две огромни червени топки.
Обитателят изсъска диво, когато магията го удари и полетя в морето, цопвайки като димяща топка в него.
Алтан се изправи с мъка, подкрепен от дотичалата Тамия и двамата едновременно се попитаха:
— Добре ли си? — когато Обитателят отново изскочи от водата. Алтан надигна ръце за защитна магия, но въпреки това усети как той и Тамия политат назад, когато огненият взрив от езика на изчадието ги повали.