— Да?
— Не знам какво повече да ви кажа. Пред мен не говореше нищо. Но няколко пъти съм го чувала да разговаря с други хора — гости на хотела, местни. Ужасни неща. Че концлагерите не си били свършили докрай работата. Че трябвало да хвърлят ядрена бомба по Израел. Искам да кажа, онова, което става там, ми е неприятно, като на всички хора, но чак пък толкова омраза. Отвратително. — Тя сви рамене и пак се заигра с обицата си. — Може би трябваше да поспоря с него, но пък той беше стар, а старите хора са си малко откачени. Освен това не исках да се скараме и да си загубя работата. Както ви казах, това може би няма никакво значение.
Халифа извади цигарите, запали и дръпна дълбоко.
— Може би. Но ви благодаря, че го споменахте. Ако има нещо, ще ви се обадим.
Той кимна за довиждане, обърна се и пое по улицата смръщен, пъхнал ръце в джобовете си. Сария го догони.
— Напълно съм съгласен — каза той. — За евреите.
Халифа го изгледа.
— Мислиш, че концлагерите са хубаво нещо, така ли?
— Мисля, че изобщо не ги е имало — изсумтя Сария. — Израелска пропаганда. Тази седмица го писаха и в „Ал Акбар“.
— И ти им вярваш?
Сария сви рамене.
— Колкото по-бързо се изличи Израел от картата, толкова по-добре — отвърна, заобикаляйки въпроса. — Онова, което правят с палестинците… непростимо е. Избиват жени и деца.
За миг на Халифа му се дощя да се скара с него, обаче размисли. Завиха по улицата и мълчаливо закрачиха покрай Нил. Зад гърбовете им отекваше напевът на мюезина, призоваващ вярващите на вечерна молитва.
Израел — пустинята край Мъртво море, близо до Йерихон
Мъжът крачеше напред и назад покрай хеликоптера, пушеше дебела пура и погледът му се стрелкаше от пустия неасфалтиран път отпред към часовника му и обратно. Беше тъмно, единствената светлина идваше от изгряващата луна в трета четвърт, която обливаше пустинята с жълтеникаво сияние. Беше много тихо и стъпките на мъжа отекваха неестествено шумно и сякаш пробиваха неподвижния нощен въздух. Беше прекалено тъмно, за да се разгледа добре фигурата му, но си личеше, че е среден на ръст и много слаб, с гърбав нос, бяла ярмулка на главата и сърповиден белег на лявата буза.
— Да имаш представа кога ще дойде? — долетя глас от кабината на хеликоптера.
— Скоро. Много скоро — отвърна мъжът.
Продължи да крачи, като потупваше нервно с длан по хълбока си, спираше от време на време и накланяше глава, за да чува по-добре. Изминаха пет минути, десет, след което нощният въздух донесе едва доловимото боботене на мотор, а после и хрущенето на чакъла под гумите на автомобил. Мъжът застана в средата на пътя. Колата със загасени фарове бавно изникна от безформените сенки, спря на десетина метра и шофьорът излезе. Посрещачът отиде при него и двамата заобиколиха колата. Шофьорът отвори багажника. Чу се стон и от там излезе мъж, като се подпираше на ръката на шофьора. В тъмнината личеше само, че е по-млад от пушача на пури, че косата му е гъста и черна и че около врата му е увита карирана куфия.
— Закъсня — каза по-възрастният мъж. — Разтревожих се.
Новодошлият дишаше дълбоко и се протягаше, за да раздвижи схванатото си тяло.
— Трябваше да внимавам. Ако моите хора разберат…
Прокара показалец през гърлото си, придружавайки жеста със съскащ звук като от нож, режещ месо. Пушачът кимна, сложи ръка на рамото му и го побутна към хеликоптера.
— Знам — отвърна тихо. — Ходим по въже.
— Надявам се да стигнем до отсрещната страна.
— Трябва да стигнем до отсрещната страна. За доброто на всички. Иначе…
Той безпомощно размаха пурата и двамата влязоха в хеликоптера. Воят на двигателите разтърси пустинята, перките се завъртяха и насякоха мрака.
Луксор
Двамата полицаи прекосиха Нил с ферибота, допотопен ръждясал кораб, който пореше водата сред облаци дизелов дим и непрекъснато надуваше сирената си. Сария дъвчеше пакет жълт нахут; Халифа гледаше осветения купол на Храма в Луксор, потънал в собствените си мисли, вдигнал до горе ципа на якето си от изкуствена кожа, за да се предпази от вечерния хлад. Слязоха на източния бряг и изкачиха стълбите, до Корниш, където Халифа помоли заместника си да му даде ключовете от къщата на мъртвеца.
— Сега ли ще ходиш там? — учуди се Сария.