Допи си кафето, пребори се с копнежа да отиде да запали цигара в тоалетната и погледна разстилащата се зора. Мислите му кръжаха несвързано над всичко, което се беше случило през последните няколко седмици, прелитаха без посока през хаоса от хора, места и случки, преди накрая да спрат обратно в Долината на царете, където беше започнало всичко. Джинджър, Аменхотеп II, малкият Али, дърдорещ за фараони и съкровища и капани за наивници. Какво беше изтърсил? Хорибъл Инкиман. Усмихна се. Хорибъл Инкиман! Безценно попадение.
— Ще обичате ли кафе?
Стюардесата се беше навела към него с кана в ръка. Той й подаде чашата си, облегна се и подхвана веригата на мислите си от същото място.
Хорибъл Инкиман. Хор-анх-амун. Везир на фараона Тутмос II. Бяха открили гробницата му само преди няколко месеца, в Сакара, с напълно непокътната погребална камера, натъпкана до тавана с прекрасна смайваща колекция от погребални принадлежности, включително великолепен саркофаг от пясъчник. Дори само това я правеше една от най-важните находки през последните години. Но уникалното в случая беше не това, а че под основната камера археолозите се бяха натъкнали на грижливо замаскирана допълнителна камера, в която колекцията от артефакти беше още по-изумителна, там имаше още по-впечатляващ саркофаг, този път с действителното тяло на собственика на гробницата. Оказа се, че горното помещение просто е било маскировка, съвършена имитация за заблуда на евентуалните грабители, които да решат, че са се докопали до главната плячка, докато всъщност въпросната плячка е скрита точно под краката им. Изключително.
Задуха горещото си кафе и се загледа през илюминатора — вече цялото небе представляваше бляскава равнина от червено и златно — мислите му закръжиха отново, преди да се спрат на странната среща в стария град на Кайро, в синагогата „Бен Езра“. Как се казваше онзи човек? Шобу Ха Ор? Шобу? Не, Шому. Шомир. Точно така. Шомир Ха Ор. Странен мъж, необикновен. Държеше се, все едно го беше очаквал, удивителен беше начинът, по който му беше разказал всичко за менората в синагогата.
„Въпреки че като всяка репродукция е само сянка в сравнение с оригинала… Тя е била много красива. Седем вейки, чашки като миндалови цветове, цялата изкована от един-единствен блок чисто злато — най-красивото нещо на света.“
Можеше с чиста съвест да свидетелства, че е истина. Беше красива. Прекрасно произведение на изкуството, та макар и от олово под позлатата.
„Във Вавилон, така ни казва пророчеството. Във Вавилон ще се намери истинската Менора, в дома на Абнер.“
Стюардесите започнаха да поднасят закуската. Питаха пътниците топла закуска ли искат или континентална.
Вавилон. Един-единствен блок чисто Плато.
Нещо го глождеше.
Хор-анх-амун. Фалшива камера. За заблуда на грабителите.
Наистина го глождеше.
Количката със закуските се изравни с неговото кресло и жената започна да сервира. Бен Рои се събуди и поиска топла закуска. Халифа избра континентална.
— Шомир Ха Ор.
— Какво?
— Името Шомир Ха Ор? Означава ли нещо на иврит? — попита Халифа.
Бен Рои отваряше станиола на кутията си с храна и разопаковаше пластмасовите прибори.
— Пазител на светлината. Пазител, защитник, нещо такова. Защо?
Египтянинът не отговори, само се втренчи в подноса си. Допреди малко умираше от глад. Сега апетитът му се беше изпарил като дим.
Кайро
Приземиха се малко след единайсет. Утрото беше ясно и топло, небето синееше и тлъстото слънце плуваше в центъра му като буца лой.
Бен Рои искаше веднага да хване полет за Йерусалим, но такъв нямаше до вечерта, затова се съгласи да се качи заедно с Халифа в таксито до града, където щеше да отиде в израелското посолство, да се изкъпе, да се преоблече в чисти дрехи и да намери лекар, който да прегледа ухото му. Халифа даде на шофьора напътствия на арабски и потеглиха.
По пътя не говориха, само гледаха през прозорците бързо обгръщащия ги метрополис. Стигнаха до Нил, завиха на юг по Корниш, изминаха още няколко километра и отново се отдалечиха от реката, навлязоха в гъмжилото на града, провряха се през хаотичното улично движение и след поредния завой излязоха на широка безлюдна улица със спирка на метрото и някакво оградено пространство с дървета и църкви от отсрещната страна.