— Можеш ли да му имаш доверие?
— На Йехуда ли? — Бен Рои се усмихна. — Да, мога да му имам доверие. Точно затова още в началото му казах за Менората. Той е добър човек. Като дъщеря си.
— Каква дъщеря?
— Мисля, че ти казах. Сигурен съм, че ти казах.
— Какво да си ми казал?
Израелецът прокара пръсти през косата си.
— Йехуда Милан е баща на Галия.
Тревожеха се, че решението им ще разстрои стареца. Но когато го откриха и го споделиха, той само кимна и се усмихна с присъщата си загадъчна усмивка.
— Нашата задача е да пазим Менората и когато дойде времето, да разкрием местонахождението й — каза тихо. — Това направихме. Не се очаква нищо повече, нито от нас, нито от вас.
Чу се тропот на крачета и момченцето влезе тичешком в синагогата, и застана до дядо си. Старецът го прегърна през раменете.
— Сега какво ще правите? — попита Халифа.
— Сега? — Старецът сви рамене. — Ние се грижим за това място, то е домът ни. Това няма да се промени. Нищо няма да се промени.
— Ами светилникът?
— Ще си остане, където е. Докато Господ не повели да бъде преместен. Докато кандилата му горят, на света винаги ще има светлина, колкото и мрачни да изглеждат нещата.
Момчето го дръпна за робата, надигна се на пръсти и прошепна нещо в ухото му. Мъжът се засмя и го целуна по челото.
— Помоли да ви съобщя, че когато умра и си отида и той стане пазител, и двамата ще сте добре дошли да виждате светилника, когато пожелаете.
Детективите се усмихнаха.
— Бог с вас, приятели мои. Светлината на Менората вече е във вас. Не я оставяйте да изгасне.
Той задържа погледите им за миг и двамата изпитаха странно усещане за безтегловност, сякаш се носеха във въздуха. След това кимна, хвана момченцето за ръката, двамата се обърнаха, навлязоха в сенките под дървената галерия на синагогата и изчезнаха, сякаш никога не бяха съществували.
Докато излизаха от синагогата, Бен-Рои внезапно вдигна ръка и се пипна по главата.
— Ухото ми е здраво — изуми се.
Кайро
— Последно повикване за полет 431 на Египетските авиолинии през Асуан за Луксор.
Беше шест вечерта и Халифа най-после беше на път за дома. Щеше да хване по-ранен полет, но когато се обади на Зейнаб, тя настоя, че след като така и така е в Кайро, може да намери време да види някои от приятелите им. Затова беше закусил в „Гропи“ на „Мидан Талаат“ със старите им приятели Тауфик и Наруал, след което беше прекарал деня в Музея на антиките със скъпия си наставник, стария професор Ал Хабиби — завърнал се съвсем наскоро от лекциите си в Европа — и завърши пак в „Гропи“ с приятеля си от детство Дебелия Абдул Уасами, който, верен на прякора си, беше изял шест еклера, три парчета басбуса и огромен резен напоен с мед катиф („Ще приключа дотук — беше заявил скромно. — Канени сме на вечеря и не искам да си развалям апетита.“)
Сега обаче си отиваше у дома.
— Последно повикване за полет 431 на Египетските авиолинии.
От другата страна на бариерите последните няколко пътници излизаха през стъклената врата и се качваха на автобуса, който щеше да ги откара до самолета. Обърна се и огледа залата за заминаващи за Бен Рои, който си беше купил билет за полета от осем вечерта от международния терминал и беше казал, че ще дойде тук, за да се сбогуват. Беше тъпкано с туристи, включително голяма група англичанки, всичките неясно защо с еднакви сомбрера на главите. Никаква следа от израелеца. Изчака още минута, но след като обявиха полета му за пореден път, закрачи към гишетата за проверка.
— Халифа!
Израелецът си пробиваше път през стадото англичанки, понесъл две огромни найлонови торби. Египтянинът отиде да го посрещне.
— Вече реших, че няма да дойдеш.
— Едвам открих шибания терминал.
Бен Рои остави торбите на земята, прокара ръка през обляното си в пот чело, извади сребристата си манерка, разви капачката и отпи щедра глътка. Когато я свали от устните си, забеляза леко укоризнения поглед на Халифа.
— Гледай си работата — изръмжа. — Вътре има от оня хибискусен бълвоч. Как му викахте?
— Каркаде ли?
— Същото. Много освежаващо. Реших, че е време, нали разбираш… да промия малко системата.
Въпреки че фразата не му бе позната, Халифа схвана смисъла и се усмихна. Настъпи моментът на раздялата, но нито единият, нито другият се сещаха какво да кажат. Халифа сведе поглед към торбите и чак сега забеляза съдържанието им.