— Знам. От утре ще бъда по-внимателна. Сутринта трябва да напомним това на всички. Особено на Линда. Тя привърши водата си още по обяд и поиска да и дам от моята манерка.
— И от теб ли взе? — попита усмихнатият Бен. — Остатъците от моята вода пресуши преди около час.
— Съобразително момиче — коментира Ашли. — Между другото къде е?
— До езерото. И пие вода.
— Ще трябва да пием водата по-пестеливо — поклати глава Ашли.
— Ох, не приемай това толкова сериозно! Пошегувах се. Тя наистина е при езерото, но се занимава с анализ на водата. Не и е леко.
— На никого от нас не му е леко.
Бен кимна по посока към двамата тюлени, застанали на няколко метра встрани от тях. От фенерите им струеше светлина.
Тя видя как Вилянуева съблече кафявия си потник и изтри лицето и мишниците си с него, преди да облече зелено яке. Чу се слабо пукане, когато Холоуей запали походната бутанова печка. И двамата тюлени изглеждаха съвсем свежи, сякаш днешният ден бе преминал като неделна разходка в парка. Всички останали едва се движеха, сякаш бяха участвали в маратонско бягане. Имаха измъчен вид и страдаха от мускулна треска. Ашли усети как стомахът и започна да къркори.
— Аз също съм гладен — каза Бен. — Разполагаме обаче само със сушен боб и кренвирши.
— В такъв момент и това е достатъчно.
— Хубаво би било към тях да има и една бира — ухили се Бен. — Това наистина би било божествено. — След като се отпусна върху собствения си дюшек, изведнъж се удари по ръката. — Хей, нещо ме ухапа!
— Какво?
Той освети ръката си с фенерчето. Тя се приведе към него и погледна ухапаното място. — Прилича на ухапване от комар.
— Проклет кръвопиец. Отхапа половината ми ръка.
— Преувеличаваш.
— Когато ухапе и теб, може и да се разплачеш — закани и се той с пръст.
— Много странно — запита се тя, като се почеса зад ухото. — Какво може да прави един комар в Антарктида? И то точно тук?
— Въпросът ти е уместен — каза сериозно Бен. — В тези места няма много насекоми. Срещал съм в пещерите щурци, паяци и стоножки, но не си спомням да съм виждал комар.
— Може би няма да е зле да разберем какво мисли по въпроса нашата биоложка — предложи Ашли, все още озадачена от значимостта на това откритие.
— Благодаря ти за водата, Халид — каза Линда. — Едва ли щях да се оправя без твоята помощ.
— Няма защо — отвърна той, като дишаше шумно влажния въздух. Седнал на един камък, следеше с поглед как Линда събира вода в малки стъклени епруветки. В средата, на гърба и забеляза ивица пот, прилепила памучната и тениска към тялото. През тънката тъкан прозираше закопчалката на нейния сутиен. Той ухапа езика си, за да потисне надигащото се в него желание.
Като му се усмихна, Линда се изправи, седна на камъка до него и разклати епруветката.
— Последното спускане бе много трудно. Радвам се, че за днес приключихме.
През малкото разстояние, което ги разделяше, той усети топлината на тялото и. Замълчаха. Линда изучаваше кристалната повърхност на езерото. Халид изучаваше нея.
— За Бога! — внезапно възкликна тя, като се отправи към края на черната вода. — Халид, я виж това нещо! Коленичи и махна с ръка към него.
Той отиде при нея и усети уханието и. Във влажния въздух то му въздейства като хипнотизиращ парфюм.
— Какво има?
Тя му показа извита раковина, от която капеше вода, частично скрита зад един камък в плитчините. Раковината фосфоресцираше на светлината на фенера. Халид я огледа. Приличаше на черупката на охлюв, но бе много по-голяма, почти колкото диня.
— Какво представлява? — попита отново.
Тя приседна и постави огромната раковина в скута си.
— Ако наистина е това, което предполагам, че е… — започна тя. Поклати глава и постави ръка на коляното му. — Ако не бе настоял да останем малко повече тук, можеше и да не я забележа.
Ръката и обгори коляното му като въглен. Едва се удържа да не я притисне към себе си. Усети как то обхваща силна възбуда.
— Та какво и е особеното на тази празна черупка? — попита с напрегнат глас.
Преди да успее да му отговори, наблизо се разнесоха гласове.
— Казвам ти, че този проклет комар е по-лош от змия със счупени зъби.
Бен забеляза Халид и Линда, приклекнали до брега на езерцето. Видя как Линда отлепва ръката си от коляното на геолога тъкмо когато заобиколи скалистия нос. Бен присви вежди.
Ашли се изкашля, за да издаде присъствието им.
— Линда, Бен току-що бе ухапан от насекомо, което много прилича на комар. Искаше ни се да разберем какво мислиш по въпроса.
— С удоволствие ще ви кажа. Успяхте ли да го уловите?
— В известен смисъл да — каза Бен и посочи размазаното насекомо върху ръката си.