Отказвайки да повярва, Валентина прочете със собствените си очи стиховете на Матей и Марко и цитата на Павел в Послание до Римляните.
— Невероятно! — смаяно прошепна тя. — Никога не са ми казвали това! Никога, никога!
— Междувременно се случило едно преломно събитие — каза португалецът, продължавайки разказа. — Юдейското въстание и разрушаването на Храма от римляните през 70 година.
Арни Гросман кимна.
— Това несъмнено е било голям удар за нашия народ.
— Събитието е много важно и за назореите — подчерта Томаш. — Евреите били изпаднали в немилост пред римляните и асоциирането с юдейската религия не било особено препоръчително. Освен това повечето от евреите не приемали Исус за месия, а назореите ги обвинявали, че са убили божия син. От друга страна, прословутото Царство Божие не идвало. Исус бил обещал на апостолите, че те ще са още живи, когато бог установи своето царство на земята, но това не се случило. Апостолите започвали да умират, а Страшният съд не идвал. Неудобните въпроси в общността ставали все повече. Кога ще възкръснат всички хора? Кога ще дойде денят на Страшния съд? Ще има ли, или не Царство Божие?
— Какво направили лидерите на общността?
— Трябвало да създадат нови тълкувания. Накрая решили, че Царството Божие няма да дойде скоро.
— Но как подкрепили богословски тази идея? — попита Гросман. — Исус, изглежда е бил пределно ясен, когато е казал, че установяването на Царството Божие е близо.
— Така е — призна историкът. — Но изправени пред реалностите, назорейските лидери започнали да си играят с думите. Авторът на Второ съборно Послание на свети апостол Петър бил принуден да се справи с проблема в глава 3, стихове 8-9: „… за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години — като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи…“. Думите са вдъхновени от Псалтира, където в Псалм 90, стих 4 се казва: „Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал“99. Тоест те преглеждали Писанията, докато открият нещо, което да им позволи да кажат, че в крайна сметка бог има различна мяра за времето. Апокалиптичното послание, което било много силно в първите назорейски текстове, като писмата на Павел, Евангелие от Марко и източниците на Лука и Матея, наречени Q, L и M, постепенно отслабвало, докато в четвъртото евангелие — Евангелие от Йоан, писано около 95 година, то напълно изчезнало. Защо да се настоява за настъпването на Царството Божие, щом нямало изгледи за наближаването му?
— Но това апокалиптично послание се е запазило в първите текстове — отбеляза израелският полицай. — И те са останали достъпни. Как са се справили с това?
— Големият проблем е, че най-важната част от посланието на Исус — обявяването на края на времената и настъпването на Царството Божие — се оказала невярна. Но никой не можел да приеме, че Исус сгрешил, нали? Би било ужасно богохулство. Тогава как да се постъпи? Лидерите на общността започнали да твърдят, че всъщност всичко е метафорично и неща от този род. Царството Божие загубило физическите си измерения и се превърнало в метафора. Вече не се говорело за две ери — ерата на Велзевул и ерата на бог, а за две сфери — Ада и Рая. И представата за възкресение на тялото се трансформирала в догмата за безсмъртие на душата. Накрая се намерил изобретателен начин да се заобиколи неудобният проблем.