Продължи предпазливо, като се движеше непринудено, създавайки впечатление, че мястото му с там и идеално се вписва в обстановката. От време на време хвърляше поглед на пейджъра, за да се ориентира докъде е стигнал. Сигналът ставаше все по-силен до един момент, в който започна да отслабва. Сикариус спря и се върна назад, опитвайки се да установи мястото, където сигналът беше най-интензивен.
— Тук е.
Беше място извън сградата, където нямаше прозорци, а само дебела циментова стена. Пресметна разстоянието според честотата на сигнала и заключи, че Учителят се намира само на десет метра от него по права линия.
Десет метра.
Огледа се наоколо и установи най-близката точка до входа на сградата. Беше служебен вход на около седемдесет метра. Щеше да влезе оттам, ако Учителят бъде на същото място, на което се намираше сега, когато изпрати двете уговорени позвънявания.
— Хей! Ти!
Тялото на Сикариус се изопна. Беше почти ужасен, движенията му замръзнаха, а сърцето му биеше до пръсване.
Някой го беше видял.
LVIII
— Кой е гледал филма „Джурасик парк“?
Професор Хаманс зададе въпроса с ясното съзнание, че е необходимо да постави изследването в рамки, разбираеми за лаици, за да опише работата на Центъра за авангардни молекулярни проучвания в подходящ контекст.
Двамата полицаи веднага вдигнаха ръка, но Томаш не се включи в играта.
— Това да не е научна фантастика? — попита португалецът, едва ли не подразнен, че към проблем от подобно естество се подхожда по толкова лекомислен начин. — Говорим за наука и за реалност.
— Но, драги ми професоре, „Джурасик парк“ засяга един истински научен въпрос — възрази домакинът.
Историкът скръсти ръце със скептично изражение и наклонена настрани глава, като възрастен, който показва на дете, че не вярва на измишльотините, които му разказва.
— Клониране на динозаври? — попита той. — Наричате това истински научен въпрос?
Германецът се поколеба.
— Е, не бих го нарекъл клониране на динозаври — призна той. — Но знаете ли, че от 1990 година учените се опитват да извлекат ДНК от динозавър?
— Възможно ли е тока?
— Има хора, които смятат, че е възможно — отбеляза ученият. — Но преди това трябва да се реши проблемът с фосилизацията. Изследването е съсредоточено върху ДНК, която се намира в костите на динозаврите, но, както знаете, фосилизацията предполага, че естествените органични компоненти в костите са заменени от неорганични материали, като калций и силиций. Това означава, че от химична гледна точка вече не става дума за същото нещо, нали? Поради това че по-голямата част от костите на динозаврите са фосилизирани, оригиналната ДНК вече се е разложила. Надяваме се да открием кости, чието ядро не е фосилизирано. Екип от университет в Юта обяви през 1994 г., че са намерили ДНК в кости на динозавър на осемдесет милиона години, а следващата година се появиха други изследвания, които разкриха, че е засечена ДНК, извлечена от яйце от епохата на кредата104. За жалост, накрая стигнаха до извода, че откритата ДНК не е от динозавър, а съвременна ДНК, замърсила образците. — На лицето му се появи примирено изражение. — Може би един ден ще имаме късмет.
Томаш му хвърли язвителен поглед, сякаш му казваше, че отговорът не го изненадва.
— Тоест не е възможно да се клонират динозаври.
Макар и неохотно, професор Хаманс накрая кимна.
— Така е всъщност — призна той.
— Сблъсквал съм се с този проблем по време на няколко консултации за експертна оценка във фондация „Гулбенкян“ — обясни историкът. — Казаха ми, че с течение на времето ДНК губи качествата си.
— Не е само това — отвърна ученият. — Проблемът с консервацията на ДНК е свързан също и с температурата и влажността на мястото, където се пази екземплярът, от който с взет образецът. Генетичният материал често е белязан от счупвания и цепнатини, липсват части от цялостната ДНК. Самата химическа структура на ДНК може да претърпи промени.
— Тогава коя е най-благоприятната среда за набавяне на качествен генетичен материал?
— Средата на живите организми, разбира се. Живите клетки са изцяло невредими, нали? Когато става въпрос за мъртва тъкан, ситуацията вече е различна. В този случай можем да изведем като правило, че колкото по-студена и суха е средата около образците, с които работим, толкова по-добро е качеството на консервация на ДНК. Но горещите и влажни места, опасявам се, са много разрушителни.