Имате ли представа какви са параметрите на консервация на ДНК от мъртва тъкан?
— Като реалист, ще кажа, че можем да разчитаме на повече от сто хиляди години при пермафрост (постоянна замръзналост) и осемдесет хиляди години за екземпляри, съхранявани в естествените хладилни условия на пещери във високите планини. Когато пребивават на топли места, ситуацията вече е много различна. Прогнозата за консервация на топло място пада на петнадесет хиляди години, а на много горещи места — само пет хиляди години.
Томаш махна с лявата си ръка, сякаш се сбогува.
— Тоест сбогом, динозаври.
Ученият все още не се признаваше за победен и посочи към стъкленицата с ембриона, плуващ във формалин.
— Така или иначе не говорим точно за динозаври, нали? Това там е ембрион на неандерталец.
— И какво?
— Драги, работим с кости от неандерталец на тридесет хиляди години, съхранявани в студена среда. Тези условия чудесно се вписват в нашите параметри за адекватна консервация на генетичния материал.
— Но достатъчни ли са няколко части от ДНК, за да се клонира неандерталски човек?
— Разбира се, само няколко части не стигат — призна професор Хаманс. — Нуждаем се от цялостния геном на вида. Но не забравяйте, че всяка клетка от тялото на едно живо същество, растение или животно съдържа генома в цялост. Следователно онова, от което имаме нужда, е откриването на цяло ядро или, дори да не е цяло, да има геном, който може да се възстанови. Освен кости, търсенето се фокусира и върху зъбите. Зъбната пулпа има предимството, че е закрита и се разлага бавно, запазвайки ДНК. Разбира се, трябва да имаме предвид още и генетичния материал от космите.
Историкът клекна пред стъкленицата с ембриона и го разгледа отблизо.
— А в случая с неандерталеца?
— Както виждате, работим върху него. Все още не сме постигнали успех, както личи от факта, че този ембрион не оцеля, но съм убеден, че е въпрос на време.
Ученият също се приближи и се наведе към съда, поставяйки ръка върху стъклото, сякаш искаше да го погали.
— Този ембрион идва от неандерталец, открит в Мезмай, Кавказ, на територията на Русия. ДНК от този образец беше частично секвенирана105, но опитът се провали. Сегашните ни усилия са насочени към екземпляри, намерени в пещерата Виндия в Хърватия, и проучване на секвенциите на генома на неандерталеца.
Томаш се изправи.
— Но неандерталецът не е ли примат? Ако добре си спомням, преди малко ни разказахте, че съществуват технически проблеми, свързани с клонирането на примати, които не сте разрешили.
Германецът вдигна пръст.
— Все още — настоя той. — Не сме ги разрешили все още. Както вече ви обясних, работим по тези въпроси. Идеята ни е да развием паралелни изследвания относно клонирането на примати, за да се подготвим за следващата си задача, която е клониране на човешки същества. Но е очевидно, че ще преминем към този етап, когато преодолеем техническите проблеми, свързани с протеините, които организират хромозомите при деленето на ядрата, и проблемите с теломерите, влияещи на прогнозата за качеството на живот на клонираните животни.
Томаш скръсти ръце на гърдите и се взря в учения.
— Тоест главната цел на работата на този Център за авангардни молекулярни проучвания е клонирането на човешки същества?
Професор Хаманс понечи да отговори, но се поколеба и погледна към началника си, сякаш очакваше инструкции.
— И това също — каза Арпад Аркан, заемайки се с отговора на този въпрос.
— Как така? — учуди се историкът. — Не е ли именно това, което се опитвате да праните тук?
— Несъмнено! — потвърди президентът на фондацията. — Клонирането на човешки същества е една от целите на нашата организация.
— Една от целите? Какво точно искате да кажете? Имате ли други цели?
— Разбира се! — Той разпери ръце в пространството наоколо. — Нашата организация е много голяма и работи по няколко проекта едновременно. Най-големият от тях е по-важен от клонирането на човешки същества.
Томаш се смая.
105
Вид техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по дължината на ДНК. — Б.пр.