— Добре, открили сте ДНК в саркофаг 80/503 — отбеляза той, като нарочно говореше високо, за да го чуват добре събеседниците му, а и защото така разсъждаваше по-ясно. — И какво? Какво значение има това, щом никой не е сигурен за самоличността на човека, чиито кости са поставени там?
Но Аркан нямаше никакви съмнения по този въпрос.
— Това е Исус от Назарет.
— Как може да твърдите подобно нещо с такава убеденост? — възрази историкът. — Както току-що видяхме, възможността Йешуа бар Йосиф, свързан с този саркофаг, да бъде нашият Исус, син на Йосиф, е едно на хиляда! Струва ми се, че това е минимален процент на вероятност!
Събеседникът му вдигна ръка.
— Щеше да е така, но за щастие бяха намерени още саркофази в същата зала подчерта Аркан. — А върху тях има имена на хора, които евангелията свързват с Исус от Назарет. И тук процентът на вероятност значително се променя.
— Хора, свързани с Исус? За какво говорите?
Домакинът разлисти документите, оставени на масата пред него, и спря на втората страница. Също както и първия документ, който им беше показал, и този съдържаше входящ номер и фотография на увеличен надпис върху саркофаг.
— Да започнем от номер 80/505 — предложи Аркан. — Върху този саркофаг е записано името Marya на иврит. Изглежда ли ви познато?
— Може да не е непременно майката на Исус — обясни историкът, анализирайки надписа. — Мисля, че името Мария също е било често срещано по онова време…
— Всъщност става въпрос за най-популярното женско име. Сред триста двадесет и осем находки са регистрирани седемдесет с надпис Maryam — юдейско име, което на латински се произнасяло Maria или Marya.
Томаш пресметна наум.
— Това прави… чакайте да сметна процента… близо двадесет процента от жените са се наричали Мария. Виждате ли? Много Марии.
— Вярно е. Двадесет процента от жените в Юдея са носили името Maryam. А кое е името, което четем върху този саркофаг? Marya. Трябва да признаете, че е най-малкото смущаващо.
— Наистина.
Аркан обърна на третия документ, на който също имаше изписан входящ номер и снимка на друг надпис.
— Да видим саркофаг 80/504 — предложи той. Върху нея е изписано името Yose.
Както знаете, става въпрос за умалително от името Yehosef. За Yehosef, Yose е същото като Зе за Жозе108.
Историкът махна с ръка в знак на несъгласие.
— Не може да е бащата на Исус! — напълно убеден заяви той. — Йосиф се споменава в евангелията само по време на детството на Исус, следователно може да приемем, че той е загинал рано.
— И какво от това? — попита президентът на фондацията. — Не забравяйте, че Талпиот е втора гробница. Какво е пречело на роднините да пренесат останките на Йосиф в частния мавзолей на семейството с изглед към Храма? Дори с естествено да го направят, ако наистина са вярвали, че денят на Страшния съд е близо! Или мислите, че е невъзможно?
Португалецът обмисли тази вероятност.
— Прав сте — призна той, отстъпвайки пред силния аргумент. — Ако семейството на Исус е построило втора гробница, най-нормалното нещо е да пренесат останките на бащата там, особено ако са мислели, че това ще държи семейството заедно, когато възкръснат за Страшния съд.
— Но съществува и възможността да се отнася за друг човек, свързан с Исус — отбеляза Аркан. — Прочетете, моля, стих трети от Шеста глава в Евангелието от Марко.
Томаш отвори Библията, която държеше в ръцете си, и потърси откъса.
— „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона?“ — Вдигна поглед. — Намеквате, че Yose от Талпиот може да е Иосия, братът на Исус?
— Защо не? Макар и Yehosef, или Йосиф, да е едно от най-често срещаните имена през този период, истината е, че надписът Yose е необичаен. Това е единственият саркофаг от това време, на който е изписана точно тази умалителна форма на Yehosef. — Той показа два пръста. — Което прави двама роднини на Исус с името Йосиф. Баща му и брат му. Саркофаг номер 80/504 може да принадлежи на всеки един от тях.
— Хм — отстъпи историкът. — А другите?
Пръстите на Аркан потърсиха четвъртия документ в папката. Още един номер и още една фотография на надпис.
108