Выбрать главу

— Това е саркофаг номер 80/500 — обясни домакинът. — Надписът гласи Mariamn-u eta Mara. — Впери поглед в събеседника си. — Знаете ли какво означава?

Томаш кимна утвърдително и присви очи, докато изучаваше снимката, обмисляйки усложненията, които възникваха при появата на този надпис.

— Трябва да помисля — призна той. — Мариамн-и е склонение на Мариамна — гръцка версия на Мириам, или Мария. Mariamn-u eta Mara означава буквално на Мария, наричана още Госпожа. Госпожа в смисъл на господарка или стопанка.

Домакинът го погледна с едва загатната усмивка като човек, който винаги предварително знае отговорите на въпросите, които задава.

— Срещали ли сте в Писанието името Мариамна?

Историкът замислено разлисти Библията, която тежеше в ръцете му. Този дебел екземпляр съдържаше Стария завет, Новия завет, апокрифните книги и стотици страници с бележки и коментари. Потърси съдържанието и разгледа заглавията на отделните текстове.

— Всъщност да — каза накрая той. — Но не в каноничните книги. — Посочи едно от заглавията, изброени в съдържанието. — Името Мариамна се появява в Деяния на Филип, апокрифен текст за живота на апостол Филип. — Посочи друго заглавие. — А също и в части от гръцки език на Евангелие от Мария Магдалина. Без да броим античните текстове от Ориген и Иполит, в които се споменава Мариамна.

— Коя е Мариамна във всички тези текстове?

Томаш разтърси глава невярващо, без да отговори веднага на въпроса.

— Не, не може да бъде! — възкликна той. — Това вече е някаква невъобразима фантазия! Не е възможно!

— Кажете — настоя Аркан, — коя е Мариамна, която се появява в апокрифните книги и в текстовете на Ориген и Иполит?

Историкът отпусна рамене и се примири. Щом му задаваха директен и конкретен въпрос, имаше ли право да избегне отговора, колкото и налудничав да му се струва?

— Мария от Магдала — каза той с известно чувство на неприязън. — Позната още и като Мария Магдалина.

По лицето на президента на фондацията пробяга победоносна усмивка.

— Интересно, нали?

— Не означава нищо — сряза го Томаш. — Апокрифните ръкописи не са писани от хора, които са познавали Исус. По-голямата част от тези текстове датират от II или III век. С изключение може би на Евангелие от Тома, информацията в апокрифните книги не е достоверна.

— Така е — съгласи се Аркан. — Но е истина, че в тези текстове са представени предания, които понякога достигали до авторите. Употребата на името Мариамна, отнасящо се до Мария Магдалина, може да е едно от тези предания.

— Възможно е. И какво?

В отговор на този въпрос погледът на домакина се спря върху Библията, която нервно потрепваше в ръцете на събеседника му.

— Този екземпляр съдържа и апокрифните текстове, нали? Прочетете стих 32 от Евангелие от Филип.

Томаш разлисти страниците и намери откъса.

— „Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария — майка му, и нейната сестра, и Магдалена — тази, която наричаха негова спътница. Мария беше Негова сестра и Негова майка и Негова спътница“.

— А сега стих 55.

— „Другарката на Христос е Мария Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата“109.

— И накрая Евангелие от Мария Магдалина — помоли Аркан. — Прочетете петия стих в Пета глава, където се цитират думи на Петър, отправени към Мария Магдалина.

Историкът прескочи няколко страници, за да стигне до апокрифния текст, който му беше посочен.

— „Ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени“110.

Рошавите вежди на Аркан се движеха нагоре и надолу, сякаш те самите говореха.

— Интересно, нали?

Томаш сви рамене.

— Единственото, което тези текстове доказват, е, че е имало много слухове около връзката между Исус и Мария Магдалина — заключи той. — Но няма исторически достоверни факти. Марко и Лука действително споменават, че по време на своите пътувания Исус е бил придружаван от жени. Някои от тях били заможни и му помагали, какъвто е случаят с Мария от Магдала — рибарско селище близо до Галилейско море, поради което била наричана Мария Магдалина или Мария Магдалена. В стих 3, глава 8, на Евангелие от Лука се казва, че тя „Му услужва с имотите си“. Никъде не се споменава, че тя е проститутка — репутация, която печели едва през VI век от злословната уста на папа Григорий. Четирите канонични евангелия посочват, че жените били единствените последователи, които присъствали на разпятието и останали верни на Исус докрай. Всъщност тъкмо те видели, че тялото му го няма в гробницата. Но в никой от по-старите текстове не се споменава, че Исус може да е бил женен.

вернуться

109

Евангелие от Филип, С.: Персей, 2006. Прев. (от англ., фр. и рус.) П. Плачкова, Св. Лесева. — Б.р.

вернуться

110

Евангелие от Мария Магдалина. Ловеч: Гуторанов и Син, 2006. Прев. от коптски на англ. Карен Кинг; прев. от англ. В. Гуторанов. — Б.р.