— Интересно — прошепна тя. — Двамата са били в Рим по едно и също време. Ескалона е търсила ръкописи във Ватикана, а Шварц с бил на разкопки при Колизеума. — Направи пауза. — Били са заедно и в Гърция: тя при руините на Олимп, той в библиотеката на манастира „Русану“. — Нова пауза. — Израел е другата им обща дестинация. Той отишъл да види някакви находки в Департамента за древни ценности; тя участвала в конференция, посветена на ръкописите от Мъртво море.
— Дотук всичко е нормално — отбеляза португалският учен. — Професор Шварц се е занимавал с неща, свързани с неговата област — археологията, а Патрисия — обградена от ръкописи, както се очаква от палеограф с нейната репутация. Има ли нещо по-особено при другите две дестинации, които и двамата са посетили?
— Париж — каза италианката. — Професор Ескалона е работила като експерт по проект за два палимпсеста64.
— Изглежда ми нормално. А професор Шварц?
— Просто едно туристическо пътуване. — Тя впери сините си очи в Томаш. — Туризмът е изключение в характеристиката на пътуванията, които е предприемал. Може би означава нещо.
— Може би — съгласи се историкът. — А може би не. Да избереш Париж за туристическа дестинация, ми се струва напълно нормално. — Той отклони поглед към документите. — А последното пътуване?
Валентина провери последния хикс.
— Двамата са били в Ню Йорк по едно и също време. Тя на път за Филаделфия, за да види стар ръкопис, който се пази там…
— Сигурно става дума за P1, първия регистриран фрагмент от ръкопис с Новия завет. Съдържа Евангелие от Матея и датира от III век. Истинско съкровище. — Погледът му се насочи към списъка на професор Шварц. — А той?
— Пътуването му трябвало да разреши някои финансови въпроси, свързани с Амстердамския университет.
Двамата се спогледаха с надежда въпреки скептичните очаквания.
— Може би точно там са се засекли — предположи Томаш. Той махна с ръка към съседната стая. — Нашата вдовица не спомена ли, че съпругът й също е бил в Ню Йорк?
Очите на Валентина светнаха.
— Ню Йорк — повтори тя, сякаш името имаше магическа сила. — Наистина ли смятате, че това е мястото, което свързва тримата?
Португалецът сви рамене.
— Възможно е, не мислите ли? Все трябва да има нещо общо помежду им, за да бъдат убити по такъв начин.
Двамата обмисляха различните хипотези, когато инспектор Пичуров се върна при тях.
— Хайде — каза на български, приканвайки ги с жест да си вървят. — Тръгваме си. Вдовицата е много разстроена от случилото се и помоли за тишина.
— О, разбирам.
Поеха надолу по дървеното стълбище. Стъпалата скърцаха при всяка крачка, сякаш протестираха срещу бремето, което трябваше да понесат.
— Горката! — сподели Пичуров. — Изглежда, госпожа Вартоломеева много се развълнува, когато й разказаха, че убиецът надал скръбен вик, след като отнел живота на съпруга й. Попита що за звяр може да убие човек и да се преструва, че…
— Какво? — прекъсна го Томаш и се закова насред стълбището като парализиран. — Повторете онова, което казахте!
Изненадани от реакцията на историка, двамата полицаи впериха поглед в него.
— Казах, че тя попита що за звяр ще…
— Не. Преди това. Какво казахте преди това?
— Преди кое? — учуди се неразбиращо българинът.
— Казахте, че убиецът е извикал.
— А, да. Имаме свидетел, красавицата от будката за вестници. Тя твърди, че убиецът извикал от мъка, сякаш страдал за смъртта на професор Вартоломеев. Странно, нали?
Томаш хвърли поглед към Валентина, която току-що бе разбрала реакцията на португалеца.
— Помните ли показанията на свидетеля от Дъблин?
— Прав сте! — възкликна тя. — Пияницата разказа същото нещо. В Дъблин убиецът също извикал, сякаш оплаквал смъртта на професор Шварц. — Тя се поколеба. — Какво ли означава това?
Историкът се замисли. Погледът му беше сведен надолу, залепен за дървеното стъпало, но през ума му прелитаха страници и страници от хиляди исторически книги, които беше прочел през годините.
— Сикариите65! — възкликна внезапно той. — Това са сикариите!
Италианката го изгледа с недоумение.
64
Старинен ръкопис, чийто оригинален текст е бил заличен, а пергаментът е бил използван за друг, нов текст. — Б.пр.
65
Хора, въоръжени със сика (къс меч или кинжал); сикарии били наричани най-ревностните поддръжници на юдейска екстремистка групировка, които се опитвали да прогонят римляните и техните симпатизанти от Юдея. — Б.р.