— Нима си мислехте, че идвате в Йерусалим на почивка?
XXXI
Внушителната фасада на хотел „Кинг Давид“, изградена от розов камък, заслужаваше възхищение, но Томаш и Валентина, обсебени от необходимостта да открият доказателства, че са на прав път, дори не се спряха да се полюбуват на историческата сграда. Едва когато минаха през въртящата се врата на входа и пресякоха лоби бара, наистина усетиха блясъка на това място.
— Какъв хотел! — възкликна Томаш, любувайки се на фоайето. Подът на коридора, който свързваше двете зали, бе разделен от дълга бяла линия с имена и автографи на известни гости. Той се наведе над линията и прочете едно от имената. — Чърчил е отсядал тук!
— Той и още куп знаменитости — добави италианката, която също разглеждаше автографите, оставени по пода. Виждаха се имената на Елизабет Тейлър, Марк Шагал, Хенри Кисинджър, Симон дьо Бовоар, Далай Лама, Кърк Дъглас, Йоко Оно и още безброй имена на други популярни личности. — Ma che bello!70
Фоайето на хотела разкриваше вавилонско великолепие: големи, богато украсени колони и забележителни сини арки, чиито орнаменти бяха вдъхновени от различни стилове и образци на финикийското, египетското, гръцкото и асирийското изкуство. Преддверието наистина бе разкошно.
Един униформен служител се приближи до двамата новодошли.
— С какво мога да ви бъда полезен?
Валентина веднага показа значката си от Криминалната полиция и документ, който беше получила от израелските власти.
— Аз съм от италианската полиция и се нуждая от информация за една ваша гостенка — обясни тя. — Бих искала да говоря с управителя на хотела, моля.
Служителят помоли да го извинят и изчезна толкова внезапно, колкото се беше появил. Върна се две минути по-късно, придружен от нисък мъж с вратовръзка. Мъжът протегна ръка на гостите и демонстрира професионалната си усмивка.
— Името ми е Аарон Рабин и съм управител на хотел „Кинг Давид“. Мога ли да ви помогна?
Валентина отново се представи. Управителят разгледа полицейската карта и израелския документ, след което потвърди готовността си да им помогне. Италианката извади от чантичката си цветна снимка на усмихната жена.
— Тази жена се казва Патрисия Ескалона, испанка. Преди няколко дни тя беше убита — каза Валентина. — Имаме информация, че преди три месеца е отседнала в този хотел, и бихме искали да знаем дали някой от вашите служители си спомня за нея.
Управителят взе снимката и няколко секунди се вглежда в нея. Личеше, че лицето му беше непознато. Извини се и отиде до рецепцията да разговаря със служителите си. Рецепционистите видяха снимката и повикаха concierge71, който също я разгледа.
След известно време зад рецепцията се беше събрала малка групичка. Бяха повикани още хора, сред които и двама bellboys72, докато накрая, ако се съди по няколкото кимащи глави, изглежда, постигнаха единодушие.
Управителят се върна при двамата чужденци, придружаван от плешив мъж, който държеше снимката на професор Ескалона.
— Представям ви Даниел Зоншайн от туристическа агенция „Джерузалем Турс“ — обяви управителят, посочвайки придружителя си. — Мисля, че той може да ви помогне.
Валентина и Томаш го поздравиха. След официалните любезности Зоншайн посочи към един магазин в търговската част на приземния етаж на хотела.
— Моята агенция има филиал тук в „Кинг Давид“. — Той показа снимката. — Тази госпожа всъщност беше наша клиентка. Спомням си я, защото имаше лош английски и се нуждаеше от екскурзовод с испански, който да я разведе из местата, които искаше да посети, и да й бъде преводач, когато се наложи.
Лицето на италианката светна.
— О! И къде е този екскурзовод?
Зоншайн погледна часовника си.
— Мохамед трябва да започне работа след малко. — Той посочи канапетата. — Защо не почакате там? Когато пристигне, ще ви го доведа.
Двамата посетители се настаниха в елегантното хотелско кафене на открито, опасано от нисък, покрит с цветя зид. Имаше изглед към басейна и градината. В далечината се виждаха крепостните стени на стария град в района на Портата за Яфа. Въпреки жегата поръчаха ментов чай и подеха разговор за разкоша и историческото значение на сградата, като наблюдаваха оживлението в кафенето, където млади двойки ортодоксални евреи флиртуваха срамежливо. Томаш разказа, че точно тук, в „Кинг Давид“, след разпадането на Османската империя се установила администрацията на Британския мандат. Заради това еврейското движение „Иргун“ заложило бомба в хотела през 1946 г., за да ускорят британското отстъпление, което две години по-късно довело до провъзгласяването на Израел за независима държава.