— Както виждате — отбеляза Томаш, — хотел „Кинг Давид“ е историческо място, което…
Разговорът беше прекъснат от Даниел Зоншайн, който се появи в кафенето в компанията на слаб младеж с черни мустаци и риза с логото на „Джерузалем Турс“.
— Това е Мохамед — представи го той. — Той придружаваше въпросната госпожа.
— Селям алейкум!
— Алейкум селям!73 — отвърна Томаш, демонстрирайки арабския си. — Вие ли бяхте екскурзовод на професор Ескалона?
— Да, господине.
— Спомняте ли си местата, които е посетила по време на престоя си тук?
— La señorita74 направи няколко туристически посещения на Стария град и се отби в няколко организации, свързани, мисля, с нейното историческото изследване — разказа той. — Но по-голямата част от времето й беше заето с една конференция в Еврейския университет в Йерусалим. Доколкото си спомням, ставаше въпрос за беседи, свързани с откритията в Кумран.
— Ръкописите от Мъртво море?
— Да.
— Сама ли беше?
— В началото да. След това се сприятели с някакви хора и ме освободи.
Томаш и Валентина се спогледаха.
— Сприятели се?
— Да. С някакви западняци, с които la señorita се запозна във фондация „Аркан“. На следващия ден ги придружих до Израелския департамент за древни ценности, но след това тя се отказа от моите услуги и повече не я видях.
— Спомняте ли си имената на приятелите на професор Ескалона?
Палестинецът поклати глава.
— Не. Това се случи преди няколко месеца, нали? Освен това имаха необичайни имена. Мисля, че дори тогава не ги запомних…
Инспекторката от Криминалната полиция извади няколко снимки от чантичката си и ги показа на екскурзовода. Фотографии с лицата на професор Александър Шварц и професор Петър Вартоломеев.
— Тези ли бяха?
Като видя снимките, Мохамед присви очи и ги сравни с образите в паметта си.
— Както ви казах, изминаха три месеца, а и не прекарах много време с тях — обясни колебливо той. — При толкова клиенти не е лесно да запомним лицата на всички хора, с които се срещаме. — Той отново се съсредоточи върху снимките и накрая кимна с глава. — Но да. Мисля, че са те.
— Сигурен ли сте?
Екскурзоводът хвърли последен поглед на фотографиите, за да се увери, че не се е излъгал.
— Почти сигурен. Колкото по-дълго гледам тези лица, толкова по-познати ми се струват.
— Къде казахте, че ги е срещнала професор Ескалона?
— Във фондация „Аркан“.
— Какво е това?
Мохамед се поколеба и неговият началник, който досега мълчаливо беше следил разговора, отговори вместо него.
— Организация с висок престиж тук, в Израел — отбеляза Даниел Зоншайн. — Развива дейност в няколко сфери, а седалището й е в Еврейския квартал в Стария град.
Валентина и Томаш отново се спогледаха; този път лицата им изразяваха задоволство и очите им блестяха.
Току-що се бяха натъкнали на следата, която търсеха.
Фондация „Аркан“.
XXXII
В еврейския квартал на древния град цареше пълно спокойствие. Улиците бяха пусти, с изключение на няколко случайни минувачи, които се бяха запътили към Стената на плача или към площад „Хурва“. Чуруликалото на птиците се носеше над малките улички като тиха мелодия и разговорите на малцината, които се разхождаха там, бяха сведени до шепот. Крачките на Томаш и Валентина гръмко отекваха по каменната настилка, но това не ги смущаваше. Историкът провери местоположението на сефарадските синагоги на картата на града и посочи една странична уличка.
— Оттам.
Двамата поеха в указаната посока; Валентина сякаш се движеше на автопилот, просто следваше спътника си. Беше се потопила в документите, изпратени й тази сутрин от Рим. Трябваше да се запознае със съдържанието им, преди да стигнат до мястото.
— Интересна фондация… — промърмори тя като на себе си. — Твърде интересна…
— В какъв смисъл?
73
Поздрав, разпространен в повечето арабски страни, който буквално означава „Нека мирът е с вас“, на което се отговаря „И на вас мир“. — Б.пр.