Отговорът се забави с няколко секунди. Италианката прочете текста до края и едва тогава вдигна поглед от документите и се взря в Томаш.
— Има разнообразни интереси, залага на различни сфери на познанието — каза тя. — Фондацията инвестира в исторически, археологически и палеографски проучвания. Естествено, тяхната област на специализация е съсредоточена в Близкия изток, и по-точно в Светите земи. Изглежда, фондът й включва колекция артефакти от библейските времена. Но освен това е провеждала изследвания и в областта на точните науки. Създала е специализирани лаборатории за коренно различни неща, като физика на елементарните частици и медицински изследвания например. — Впечатлена, Валентина подсвирна. — Dio mio, това е цял един свят!
— Но каква програма следва? Само проучвания?
Валентина му показа началото на една от страниците на документа, който беше прочела. Текстът представляваше слоган на немски език, изписан с готически шрифт.
— Über allen Gipfeln — прочете тя на висок глас — … Ist Ruh’, In allen Wipfeln Spürest Du Kaum einen Hauch; Die Vögelein schweigen im Walde. Warte nur! Balde Ruhest du auch.
Един дълъг миг Томаш я наблюдава мълчаливо.
— Какво, по дяволите, е това?
— По всички тези хълмове цари мир — издекламира тя, — във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро.75
— Говорите немски? — изненада се Томаш.
Италианката се разсмя и му показа документа, изпратен от Рим.
— Стиховете са преведени на италиански. Виждате ли? Тук долу.
Беше ред на Томаш да се засмее.
— Да, разбира се. Красиви стихове, наистина. Кой ги е написал?
— Да видим, кой може да е? — отвърна тя. — Най-великият немски писател. Гьоте.
— Освен красив, този текст е и пацифистки. Ако наистина това е мотото на фондация „Аркан“, мисля, че си имаме работа с една добронамерена организация.
Валентина направи гримаса и вдигна пръст, за да напомни, че трябва да бъдат предпазливи.
— Ако — изтъкна тя. — Знаете ли, нямам доверие на хора, които прекарват живота си в агитации за мир. Понякога те се оказват най-лошите. Зад безобидни думи се крият пъклени планове.
Португалският учен спря по средата на улицата пред необозначена сграда и провери номера на вратата. След малко забеляза позлатена табелка, окачена над звънеца, с името Arkan Foundation, гравирано върху метала.
— Е, сега ще проверим — обяви той. — Пристигнахме.
Натисна звънеца и електронният звън се разнесе във вътрешността на сградата. Изчакаха няколко секунди, след което чуха шум от приближаващи се стъпки и отваряща се врата. От другата страна на прага видяха млада жена е черна коса и любопитни очи.
— Шалом!
— Good afternoon76 — поздрави Томаш, за да поясни, че не говори иврит. — Имаме уговорена среща с господин Аркан, президента на фондацията. Той тук ли е?
След като провери самоличността на гостите, жената ги заведе в една стая и им предложи по чаша вода. След това изчурулика едно любезно „изчакайте една минутка, моля“ и ги остави сами. Малко след това се появи отново, помоли да я последват и ги поведе към първия етаж. Почука леко на вратата. Мъжки глас от другата страна каза нещо на иврит и тя покани двамата гости да влязат.
— Добре дошли! — поздрави ги едрият мъж с гъсти като на Брежнев вежди, който ги посрещна на вратата. — Аз съм Арпад Аркан, президент на фондацията. На какво дължа удоволствието от визитата на полицията от bella Italia77!
— Извинете за безпокойството — каза Валентина. — Разследването ни е свързано със смъртта на трима европейски учени, загинали при необичайни обстоятелства.
Думите на инспекторката от Криминалната полиция угасиха въодушевлението в погледа на домакина.
— О, разбрах за това — възкликна Аркан, който внезапно заговори бавно и премерено. — Бях шокиран, когато ми съобщиха новината.
— Разследването на трите случая ни доведе в Израел. Току-що разбрахме, че трите жертви са се срещнали във вашата страна. — Валентина направи пауза, за да прецени реакцията на събеседника си. — Разбрахме още, че мястото, където са се запознали, е точно тук. — Тя посочи към пода. — Фондация „Аркан“.
Замълча в очакване на онова, което Аркан имаше да каже след това разкритие.
75
Цитат от „Нощна песен на странника II“ от Йохан Волфганг Гьоте. Българският превод на Атанас Далчев и Чило Шишманов не създава търсеното внушение. — Б.р.