— Разбирам.
— Авторите на евангелията вмъкнали в текстовете си всички истории, представящи Исус да отхвърля казаното в Писанията по тези два въпроса, които успели да открият. Проблемът е, че не забелязали много неща в традициите, които проучили. Никъде, с изключение на по-късната добавка относно кашерната храна в Евангелието от Марко, не виждаме Исус да се съмнява в закона. Той е живял така, както са живели всички евреи — неговите съвременници и днешните евреи, тоест той просто е обсъждал въпросите за прилагането на закона, а не самия закон. Евангелистите се опитвали да полемизират отделни детайли в отчаяно усилие да се хванат за нещо, каквото и да е то. Те направили това с въпросите за нечистата храна и съботата.
— Да, съботата! — възкликна Гросман. — Значи казвате, че Исус не оспорвал правилото да не се работи в събота.
— Разбира се, че не. Забележете, „Изход“ забранява да се работи в събота, но какво ще рече работа? И тук започват разногласията. Както знаете, някои евреи твърдят, че да събираш семена, за да се нахраниш, не се брои за работа, но други смятат, че е. Подобно на останалите евреи, и Исус имал собствено мнение по тези въпроси. Марко описва как учениците на Исус събират семена в събота, което поражда съмнения у фарисеите. Исус отговаря във Втора глава, стих 25, с едно изключение, споменато в Писанието: „… нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?“. Препратка към епизод, където Давид и хората му работили в събота, защото били гладни. Тоест Исус никога не е отричал, че съботата е свещен ден. Но трябва да кажем, че за евреите е естествено да обсъждат подобни въпроси. Дори фарисеите имали разногласия помежду си относно правилото да се работи в събота и спорели със садукеите за това и други правила. Съществуват текстове от юдейски автори, като Филон, където се обсъжда какво може и какво не може да се прави в събота. Днес тези дебати може да ни се струват дребни и несъществени, но те били обичайно явление за евреите.
— А разводът? — прекъсна го Валентина, включвайки се отново в разговора — Писанията го приемат, но Исус го забранява. Или ще отречете?
— Не, нищо не отричам — отвърна Томаш, докато разгръщаше Библията. — Вярно е, че Исус е забранил развода, но го е направил в съответствие със Свещеното писание. Достатъчно е да видим как се представя проблемът в Евангелие от Марко, 10:2-9, когато питат Исус: „Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?“. Задават му този въпрос, за да го изпитат. „Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей?“. „… Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне“ — отвръщат те. Тогава Исус казва: „… поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Тоест Исус казва, че Мойсей е позволил развода „поради вашето жестокосърдие“, а не защото той е нещо наистина свещено. Разбирайки, че този въпрос оспорва божията воля, той заявява, че свещен е съюзът, благословен от бога, а не правото на развод. Това отново е изцяло юдейско тълкувание. В ръкописите от Мъртво море се казва, че есеите, представителите на друга юдейска общност, са имали подобни разбирания за брака и развода. Имало юдеи, които тълкували тези въпроси по-либерално, и други, които подкрепяли консервативните тълкувания. В този случай Исус принадлежи към консервативната страна.
С бързо и нетърпеливо движение Валентина отпусна и отново кръстоса крака.
— Va bene, va bene!83 — съгласи се тя през зъби със сподавен от упорство глас. — Исус е спазвал юдейските обичаи. Съгласна съм. Но посланието, което той е отправил към нас, не се ограничава с въпросите за храненето и работата в събота, нали?
— Разбира се, че не — съгласи се историкът. — Вярно е, че споровете му с фарисеите, описани в евангелията, засягат предимно тези теми. Но е ясно, че Исус е обсъждал и други въпроси. Някои от тях са много по-важни от етична и теологична гледна точка.