— Мога да отговоря директно на въпроса ви — отвърна той. — Проблемът е, че тя няма да разбере отговора, ако преди това не е наясно с някои неща.
— Аз? — учуди се инспекторката от Криминалната полиция. — Значи причината е в мен?
Томаш я игнорира и се обърна към израелеца.
— Вървете в ресторанта — каза. — Аз ще отида до стаята да се преоблека и веднага след това ще дойда.
— Аз също — побърза да каже Валентина, вземайки дамската си чанта. Тя посочи Томаш. — Надявам се, че по пътя ще отговорите на въпроса ми.
— Кой от всички?
— Щом християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди за Писанието — припомни му тя, — тогава на какво се основава?
Томаш посочи към малкото разпятие, което Валентина носеше на шията си.
— Основава се на смъртта на Исус.
Италианката интуитивно вдигна ръка към шията си и докосна малкото разпятие.
— На смъртта? Простете, но това е само един аспект на християнството.
Преди да се обърне към вратата на фоайето и да се отправи към стаята си, историкът отговори:
— Смъртта на Исус, драга, е всичко.
XXXVIII
Нощта над Йерусалим беше топла и суха, не се усещаше и полъх, който да раздвижи въздуха. Томаш и Валентина излязоха от фоайето на „Америкън Колъни“ на алеята, собственост на хотела, и се огледаха за жълтите светлини на жилищната част. Стаите се намираха от другата страна на алеята, сред градината.
— Не разбирам думите ви — отбеляза тя. — Смъртта на Исус е всичко? Какво означава това?
Томаш вдигна поглед към небето, за да се полюбува на милиардите звезди, обсипали дълбокия мрак като диамантен прах, разпръснат по черно кадифе.
— Сигурно сте чували свещениците да казват на службата, че Исус е загинал, за да ни спаси.
— Да, разбира се. Кой не го е чувал?
Историкът присви очи, за да подсили значението на следващия си въпрос.
— Да ни спаси от какво?
— Ами… да ни спаси от… от… от всичко.
— Кое всичко?
— От злото, от греховете…
— В такъв случай Исус е умрял на кръста, а ние сме били спасени от злото и греховете, така ли?
Погледът на Валентина смутено шареше из пространството наоколо, сякаш търсеше отговора в някое ъгълче на тъмната улица.
— Искам да кажа… да, така мисля.
— Значи вече на света няма злини? Нито грехове?
— Е… разбира се, че има. Все още има.
— Но нали Исус е умрял, за да ни спаси от злото и от греховете?
Италианката въздъхна тежко и се сви като балон, чийто въздух внезапно е бил изпуснат.
— О, откъде да знам! — предаде се тя. — Каква бъркотия.
Доволен от ефекта на демонстрацията, която беше замислил, Томаш прекоси алеята.
— Историята, че Исус се с родил, за да ни спаси, винаги ме е обърквала — призна той. — Всеки път, когато чувах това в църквата, се питах: умрял е, за да ме спаси? Да ме спаси от какво? Тази идея за мен нямаше никакъв смисъл, беше просто един от онези загадъчни изрази от катехизиса85, които повтарях, без да разбирам. — Той сведе поглед към Библията, която държеше в ръка. — Едва когато започнах да изучавам юдаизма, проумях какво означава това.
— Така ли? — учуди се Валентина. — Отговорът в юдаизма ли се крие?
— Драга, всичко, което се отнася до живота и смъртта на Исус, има връзка с юдаизма — обобщи той. — Всичко.
— Но в какъв смисъл?
Изкачиха стъпалата, които водеха до книжарницата на хотела. На малката витрина се виждаше туристически пътеводител, на чиято корица беше изрисуван Йерусалимският храм.
— Виждате ли Храма? — попита Томаш, сочейки илюстрацията. — Юдеите вярвали, че храмът е мястото, където най-силно се усеща физическото присъствие на бог. И по-специално в тази част. — Той посочи едно помещение в центъра на религиозния комплекс.
— Смятали, че тази зала е най-свещеното място, и я наричали Светая светих. В нея се пазел Кивотът, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, които бог връчил на Мойсей. Залата била отделена със завеси и никой не можел да влиза там, с изключение на първосвещеника, който влизал в Светая светих, за да извърши жертвоприношение в един-единствен ден в годината, на празника Йом Кипур, Деня на изкуплението. В Двора на свещениците, наречен Вътрешен двор, също имало олтар за жертвоприношения. Юдеите извършвали пет вида жертвоприношения: всесъжение, хлебно приношение, приношение за грях, приношение за вина (неволен грях) и примирителна жертва. Само една от жертвите била безкръвна — хлебното приношение; при всички други принасяли в жертва животни. Единственото място за жертвоприношения в цяла Юдея бил Йерусалимският храм. Тъй като много от поклонниците идвали отдалеч и било неудобно да водят животни по време на цялото пътуване, за да ги принесат в жертва в Йерусалим, предпочитали да ги купуват от сергиите пред портите на Храма. Било по-практично. Но с какви пари? Римските монети не се приемали, тъй като върху тях бил изсечен образът на Цезар, а това се считало за оскърбление към божието могъщество. Затова била създадена Храмова монета. Поклонниците носели римски монети, разменяли ги за Храмови и с тях купували животни.
85
Думата идва от гръцки и означава „обучение“. Представлява кратко изложение на християнското учение чрез въпроси и отговори. — Б.пр.