Израелският полицай взе листчето и прочете надрасканата с черно мастило шарада.
— Veritatem dies aperit? — попита учудено той, вдигайки поглед към събеседника си. — Какво, по дяволите, е това?
— На латински е.
— Разбрах, че е на латински, но какво означава?
Парамедиците отново подхванаха Томаш за лакътя и този път той не възрази. Остави се да го завлекат до вратата, но преди да изчезне през нея, хвърли последен поглед към Гросман, който все още очакваше отговор на въпроса си.
— Времето разкрива истината.
XLI
От устата на актьорите, които разговаряха помежду си на телевизионния екран, бликаше драматизъм с привкус на кариока86; израелската телевизия излъчваше бразилска теленовела. Томаш лежеше в леглото си в болница „Бикур Холим“ със солидна превръзка на шията и гипсирана ръка, но следеше видимо развеселен субтитрите на иврит, предаващи диалога между две тропически красавици на плажа в Ипанема.
Валентина и Гросман го изненадаха по средата на това безгрижно занимание.
— Е, как е нашето агне? — попита развеселено италианката, след като влезе в стаята. — Готов ли сте за жертвоприношението?
Томаш не й остана длъжен.
— Аз може и да съм агне — отвърна той, — но онази, която се появи на мястото на жертвоприношението, както майка я е родила, сте вие.
Валентина се нацупи.
— Да не се пошегува човек.
Главният инспектор на израелската полиция се прокашля, сякаш ги молеше да се въздържат в негово присъствие.
— Както и предполагах, не успяхме да хванем мъжа — обяви той. — Претърсихме целия район, но не открихме следи. — Погледна в бележника си. — Установихме източника на обаждането до централата. Било е от уличен телефон. — Гросман бръкна в джоба си и извади листа хартия, намерен на нощното шкафче в стаята. — Единственото, което ни остава, е загадката, оставена от нападателя.
Подаде го на Томаш, който го пое със здравата си ръка.
— Искате да го разтълкувам?
Гросман се усмихна криво.
— Това ви е работата, ако не греша.
Историкът си пое дъх дълбоко и се взря в тирадата.
— Първото, което трябва да отбележим, е, че тази загадка е по-различна от другите, които намерихме във Ватикана, Дъблин и Пловдив.
— Различна ли? — учуди се Валентина, която вече знаеше другите шаради наизуст. — В какъв смисъл различна?
Томаш посочи латинския израз.
— Това е цитат от Сенека — каза той. — Препраща ни към истината.
— И какво?
— Другите загадки, ако си спомняте, не водят към истината — обясни той. — Водят към фалшификати и измами, извършвани в Новия завет през годините.
— О, да! — възкликна Гросман. — Което ми припомня въпроса, който ви зададох, а вие още не сте ми отворили: защо сикариите биха искали да насочват вниманието ни към тези измами?
— Досега това обяснявах — отвърна историкът. — Сикариите, както знаете, са движение на юдейските зелоти. С предишните загадки те явно искаха да покажат, че Новият завет, вместо да представя истинския Исус, го крие. Необходимо е да отстраним измамите, фалшификатите и реториката на евангелистите, за да разберем какъв действително е бил Исус. Месията на християните не е нищо повече от един консервативен евреин. — Той вдигна пръст, за да подчертае следващите си думи. — Юдеин също като сикариите.
— Това ли е целта на предишните три загадки?
Томаш кимна.
— Според мен да.
Валентина посочи новата шарада в ръката му.
— А тази?
— Тази е различна — заяви историкът. — Сикариите вече не се занимават с разкриване на измислиците в Новия завет. — Размаха малкия лист хартия. — Това тук не е лъжа, а истината.
— Истината? Коя истина?
— Истината за това кой всъщност е бил Исус. — Той сведе поглед към новата загадка. — Скритият смисъл във фразата на Сенека. Veritatem dies aperit. Или времето разкрива истината. В тази шарада действително става дума за истината.
Главният инспектор на израелската полиция посочи към рисунката.
— Ами този лъв? Какво означава?
— Това не е обикновен лъв. Забелязахте ли, че има криле?
Гросман се разсмя.