— Номерът, с който се опитвате да се свържете, не е достъпен в момента — каза гласът. — Моля, след сигнала оставете съобщение.
Сикариус ядосано погледна апарата.
— Проклятие! — изруга той. — Къде ли се е дянал?!
Тъкмо щеше да затвори, както беше сторил предишните три пъти, но се отказа навреме. Учителят си е такъв, помисли си, потискайки импулса си. Понякога изчезваше безследно от хоризонта за неопределено време. Реши, че е най-добре да му остави съобщение.
Сигналът изписука в слушалката и телефонът започна да записва.
— Учителю — започна той колебливо. Как само мразеше да говори на машини… — Операцията беше приключена успешно. — Отново направи пауза, търсейки точните думи; не беше лесно да говориш гладко, когато от другата страна няма с кого да обмениш въпроси и отговори. — Следвайки инструкциите, които ми изпрати по имейл, не го убих, а само го раних. — Сикариус се поколеба. Трябваше ли да смъмри Учителя за закъснението му? Да, в крайна сметка единственото нещо, което не мина добре на сто процента, беше негова отговорност. Защо пък да не му го намекне? — Намесата на полицията малко се забави и трябваше да убивам време. — Той въздъхна. — Но в края на краищата работата вече е свършена. — Последна пауза. — Чакам инструкции.
Затвори.
XLIII
Томаш продължаваше да лежи в болничното легло, но погледът му се разхождате замислено из стаята, докато не спря върху уморените очи на Арни Гросман. Полицаите искаха да разберат посланието, оставено от нападателя в хотелската стая.
Е, той нямаше да ги кара да чакат.
— Кажете ми… — заговори внезапно. — Какво представлява заветът, сключен между бог и еврейския народ?
Изненадан от въпроса, главният инспектор на израелската полиция примигна.
— Ами… Господ ни изпрати Десетте Божи заповеди — запъна се той. — Избра ни за свой народ и ни предостави защитата си в замяна на това ние да спазваме неговия закон.
— Щом е така, как ще обясните разрушаването на Храма през 70 година и непрекъснатите гонения на евреите — робството във Вавилон, прогонването от Светите земи и Холокоста? Нали в крайна сметка бог ви гарантира помощта си? Как е възможно толкова лоши неща да ви се случат през годините, след като разчитате на божествено благоволение?
Изправен пред този парадокс, Гросман се почеса по главата, докато обмисляте отговора си.
— Нашите пророци казват, че злото, изстрадано от Израел, е последица от неподчинението на евреите пред бог — отвърна накрая той. — Нашите грехове карат господ да ни наказва. Според пророците, ако ние станем праведни, ако спазваме стриктно закона и се върнем в божия път, Израел ще се прероди в целия си блясък.
— Тоест страданието е наказание за греховете, извършени от евреите.
— Така казват пророците.
Томаш хвърли поглед през прозореца към уличните лампи и сградите пред болницата, но само за миг, защото веднага след това се взря отново в двамата полицаи до леглото му.
— Това е традиционното обяснение за страданието на еврейския народ — съгласи се той. — Случва се така, че по времето на въстанието на Макавеите87 репресиите се задълбочили и потисниците на евреите дори им забранили да спазват закона. Който не желаел да се подчини, щял да бъде убит. Тази забрана създала сред много евреи убеждението, че страданието им не може да се обясни като божие наказание за техните грехове. Та те дори не им позволявали да спазват закона! От друга страна, колкото и набожни и усърдни да били хората в спазването на закона, страданията продължавали. Каква била причината за това? Тогава се появило ново обяснение: не бог бил този, който карал хората да страдат, а Дяволът. Изгнанието във Вавилон въвело нов герой в юдейската култура — Веелзевул, или Велзевул, на когото с времето било приписано цялото зло на света. Дяволът се погрижил за земята и той бил отговорен за всички страдания.
— Ами бог?
— Той бил на небето — обясни историкът, сочейки нагоре. — Поради някаква неясна причина господ позволил на Велзевул да царува над света и да върти злините, които всяко човешко същество изпитва върху себе си и вижда наоколо. Така много евреи, макар и не всички, възприели едно схващане за живота, основано върху дуализма между доброто и злото. Бог ръководел добрите сили, имал зад себе си добродетелта и живота, благоденствието и истината, светлината и ангелите. Велзевул оглавявал силите на злото — с него били грехът и смъртта, страданието и лъжата, мракът и демоните. Двете велики космически сили подчинили хората на своята воля и те трябвало да избират между едната или другата страна, между господ и Дявола. Не съществувала ничия земя. — Томаш замълча и отвори широко очи. — Но, забележете, това нямало да трае вечно. Щял да дойде ден, когато бог ще слезе на земята, за да унищожи силите на злото и да установи своето царство. Кое е това царство?
87
Петимата братя Макавей оглавили въстанието (167–160 г. пр.Хр.) срещу управляващата сирийска династия на Селевкидите, която прокарва политика на елинизация на Юдея. — Б.пр.