Тайнственият силует избра стара къща в един тъмен ъгъл, до който не стигаше светлината на уличните лампи, и провери дали оттам има ясен изглед към сградата на отсрещната страна на улицата. На сградата беше окачена позлатена табела с името на организацията, която се помещаваше вътре.
Фондация „Аркан“.
Мястото му се стори идеално. Мъжът в туниката отстъпи две крачки назад и седна върху едно стъпало пред портата на старата къща, точно срещу фондацията; присъствието му беше скрито в плътния воал на нощта. Непознатият огледа улицата в двете посоки, като се спираше дори на най-незначителните подробности. Искаше да е сигурен, че не пропуска нищо. Детайлите бяха най-важното, знаеше го. Някои казваха, че бог е в тях, макар че непознатият смяташе, че това е по-скоро Велзевул. Но улицата беше спокойна, къщите спяха, тротоарите бяха пусти.
След няколко минути внимателно изучаване мъжът за пръв път се отпусна. Бръкна в раницата и извади старо копие на Свещеното писание. Може би разполагаше с още много време. По-добре да го посвети на бог. Отвори книгата и внимателно я разлисти, докато намери Псалтира.
— Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!96 — прошепна едва чуто той. — Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай; защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня.
Замълча и вдигна поглед, за да провери входа на фондацията. Всичко изглеждаше спокойно. Отново огледа улицата. Нищо не се случваше. Пое дълбоко дъх, запасявайки се с търпение. Божият воин трябваше да бъде подготвен за всичко, но часът още не беше настъпил. Сведе поглед към текста и с шепнещи устни пак зачете свещените стихове.
Сикариус знаеше, че трябва чака.
Но нямаше да е дълго.
XLVII
— Исус е правил разлика между хората?
Арни Гросман се беше приближил до прозореца на болничната стая и наблюдаваше нощния Йерусалим. Беше късно, но последната загадка още не беше дешифрирана.
— Разбира се — отговори Томаш, който все още лежеше в леглото. — Спомнете си, че той се е родил евреин, живял е като евреин и е умрял евреин. Смятал е, че принадлежи към избрания народ.
Гросман се обърна към него.
— Това вече ни го обяснихте — каза той. — Но нека помислим. Християнството се е разпространило из целия свят. Защо казвате, че Исус делял хората? Християнството не е ли универсална религия?
Томаш кимна към бележката с шарадата в ръката на Гросман.
— Знаете ли, последствията от загадката, която моят нападател ни остави, ни насочват право към възникването на християнството.
— В какъв смисъл? Не разбирам.
Историкът въздъхна, сякаш си поемаше дъх за последното си обяснение.
— Предлагам да направим едно пътуване във времето — каза той, махвайки към града зад прозореца. — Да се върнем две хиляди години назад. Намираме се в Йерусалим някъде между 30 и 33 година. Тече седмицата преди Пасха в еврейския месец Нисан97. В града се стичат юдеи от цялата страна, за да принесат жертва в Храма за изкупление на греховете си, както повелява традицията. Римляните подсилват гарнизоните, защото знаят, че вероятността за бунт е по-голяма. Свещениците от Храма също са бдителни, тъй като са наясно, че при струпването на толкова много хора на едно място настроенията са непостоянни. Сред поклонниците се появява една малка групичка, пристигнала от Галилея.
— Исус и неговите апостоли.
— Или група провинциалисти. Те вярвали, както и други юдеи по онова време, че краят на света е близо и бог ще да дойде, за да наложи своя закон и да облекчи страданието на онеправданите. До този момент групата имала трибуна само из градчетата на Галилея и била отхвърлена от невежите, които живеели там. Колко наивни били тези селяци! Йерусалим на Пасха бил тяхната голяма възможност. Градът гъмжал от народ. Имало повече от два милиона юдеи, идващи от цяла Юдея. Каква по-добра трибуна би могло да има, за да предупредят хората, че трябва да се покаят за греховете си и да се приготвят за новия златен век?
Валентина, която се беше умълчала след последните разкрития, при тези думи се оживи.
— Исус е влязъл в града на магаре, нали?