— Но къде, по дяволите, е Гамини? — измърмори намусено Ранджит. Не се беше вяснал повече, а когато Ранджит прати имейл до офиса на баща му с молба да му дадат адрес, на който да го потърси, оттам му отговориха, че Гамини изпълнява някаква мисия и връзката с него е невъзможна.
Поне Мира не скучаеше непоносимо — използва случая да се види със стари приятели от Масачузетския технологичен институт. Когато се върна от поредната среща — запъхтяна и с патешка походка, но пълна е новини за последните постижения на някои от старите си приятелчета, — той я посрещна с неочакван въпрос:
— Какво ще кажеш да се метнем на следващия самолет до Шри Ланка?
Мира се настани във фотьойла, придържайки внимателно големия си корем.
— Какво има, скъпи?
— Тая работа няма да стане — изтъкна той, пропускайки другия си аргумент, а именно, че времето беше застудяло значително. — Напоследък си мисля за казаното от д-р Бандара. За щатното преподавателско място в университета. Никак не би било лошо, като си помислиш. Ще имам възможност да се занимавам с научна работа, а има и други големи математически загадки, които още никой не е решил. Ако идеята е да станем богати, мога да си поблъскам главата над проблемите в уравнението на Блек-Шолс. А ако ми се прииска истинско предизвикателство, винаги мога да разчитам на P=MP. Решението на тази загадки би довело до революция в математиката.
Мира се намести във фотьойла с надеждата да открие по-удобна поза. Накрая реши, че такава не съществува, и се наведе да потупа Ранджит по ръката.
— Какво е P=KP5? — попита тя. — И другото уравнение, което спомена?
Беше по-лошо, отколкото очакваше — Ранджит не захапа въдицата.
— Работата е там — каза той, — че тук само си губим времето. Не виждам защо да не сложим кръст на цялата история и да не се върнем у дома.
— Ти обеща на Гамини — напомни му Мира. — Нека да изчакаме още няколко дни, моля те.
— Хубаво. Но не повече от седмица — съгласи се намусено той. — След това се махаме.
Не се стигна до това. Още на следващия ден по факса пристигна съобщение от о.з. полк. Т. Орион Бледсо. „Достъпът одобрен. Яви се в Пасадена възможно най-скоро.“
А те определено нямаха търпение да се махнат от Бостън и лошото му време. Само че тъкмо бяха прибрали багажа си и чакаха лимузината, която да ги откара до летище „Логан“ за полета им до международното летище на Лос Анджелис, когато Мира внезапно сложи ръце на корема си и изохка.
— О, Боже — промълви тя. — Това май беше контракция.
Беше, и още как.
След като най-накрая успя да обясни на Ранджит какво става, той я натовари на лимузината и вместо към летището, дългият автомобил потегли към болницата. Където, шест часа по-късно, малката Наташа де Сойза Субраманиан се появи на бял свят.
23.
Фермерът „Бил“
А в друга част на галактиката, далече, далече…
Едва ли можеше да се каже, че големите галактици са забравили за неспокойната Земя. Не бяха. Беше им принципно невъзможно да забравят каквото и да било. Въпреки това Земята беше отстъпила към по-задните ниши на колективното им съзнание, защото вниманието им беше съсредоточено върху по-важни или поне по-интересни въпроси.
В случая с „Бил“ например това беше грижата за тяхната ферма — май би било по-добре да изписваме „ферма“ с кавички, защото нищо органично не растеше там.
Обикновено не бихме и помислили да сравним големите галактици с фермери от един или друг вид. Само че налице бяха определен вид култури, които големите галактици обгрижваха, налице беше и любопитният факт, че средновековните земни селяни бяха правили нещо подобно на малките си средновековни нивички.
Нивичката, към която „Бил“ проявяваше достатъчно интерес, за да я навестява от време на време, беше пространство със страна няколко светлинни години.
На пръв поглед всеки астроном би я определил като празно пространство. Всъщност точно това си бяха помислили човешките астрономи, когато я забелязаха за пръв път. Само че тя не беше съвсем празна. Наблюденията с по-късните и по-усъвършенствани телескопи на земните астрономи показаха, че там все пак има нещо, нещо, което огъва светлината, пречупвайки я в синия спектър от едната страна и в червения от другата.
Това нещо, както големите галактици знаеха, беше междузвезден прах.
Настоящото пътуване не беше, разбира се, първата визита на „Бил“ в неговата ферма. Неотдавна — преди някакви си два-три милиона години или там някъде — той я беше проучил подробно, извършвайки грижливо преброяване на праха. Какъв процент от праховите частици (по човешки мерки) бяха по-малки от една стотна част от микрона? И какво беше процентното съдържание на по-големите, чак до истинските гиганти, които достигаха невероятния диаметър от десет микрона и дори повече? Освен размера, „Бил“ описа и химичния състав на частиците, броя на неутроните им и йонния им статус.
5
Става дума за една знаменита хипотеза, която твърди, че класовете P и KP съвпадат. Хипотезата засяга въпроса за решимост на задачи за полиноминално време. — Б.ред.