Мини на 112.
92
Старият елф замислено поклаща глава.
— И аз съм на същото мнение. Но вие дойдохте свободно тук и затова ще ви пусна да си вървите. Кажете поне какво ви доведе в Устурим?
Преди да отговориш, Гилмориен излиза напред.
— Тръгнали сме със съдбовна мисия, благородни братко. Отредено ни е да търсим Последната врата.
Старият елф затваря очи за миг, после ви оглежда един по един.
— Не знам… Усещам около вас силата на съдбата. Може и да не лъжете. Но напразно сте били път до Устурим. Ако тукашната врата беше Последната, отдавна щяхме да я отворим. — Той се обръща към пазачите. — Отпратете ги… и дано успеят в своето търсене, ако казват истината.
Думите са изречени с такъв тон, че всякакви възражения стават излишни. Охраната ви повежда обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на въоръжения патрул махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
93
Времето сякаш е спряло. Арбалетът ляга удобно върху левия ти лакът, стрелата като че сама си намира място, после тетивата звънва като струна… и Тибур се сгромолясва в подножието на Последната врата. Върху лицето му е застинало изражение на неописуема изненада.
Мини на 231.
94
Когато пристъпваш към надписа, цялата група затаява дъх. Оглеждаш една по една скъпоценните букви. Още от пръв поглед разбираш, че е използвана руническата азбука на елфите, с която си служат и джуджетата.
— Ще можеш ли да го разчетеш? — обръщаш се ти към джуджето.
То навежда глава и упорито мълчи. Когато тишината става тягостна, елфът поклаща глава и отговаря вместо него:
— Не можем да ти помогнем. И двамата сме били отвлечени от родните си места още в най-ранна възраст, преди да овладеем изкуството на четенето.
— Аз мога, аз мога! — гордо пристъпва напред таласъмът и посочва с костеливия си пръст първия знак от най-горния ред. — Ето, тази буква е Г. А другата до нея е А.
— Чети по-нататък! — подканваш го ти.
Но таласъмът навежда глава и забива поглед в мраморния под на залата.
— Само толкова знам — въздъхва той и прегръща маймуната, сякаш търси от нея утеха.
И все пак неговата намеса отново е събудила надеждите ти. Припомняш си, че в една старинна книга си виждал образци от елфическата азбуката.
Ако желаеш да напрегнеш памет и да се помъчиш да разшифроваш надписа1, мини на 240.
Ако смяташ, че начинанието е безнадеждно, прехвърли се на 142.
95
Таласъмът размахва ръце и гордо се изпъчва пред останалите.
— На това му казвам аз правилен избор! Стане ли дума за промъкване нощем, няма по-големи майстори от нас! Е, приятели, не се тревожете! След малко ще се върнем със запаси за цяло пиршество!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Шургуп към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на таласъма знак да спре.
Прехвърли се на 133.
96
Дори и да би искал, нямаш сили да побегнеш. Лежиш върху хладния камък и се взираш напред през една тясна пукнатина на скалата.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи бавно плъзват страховития си поглед по ръба на долчинката. За миг те сякаш се насочват право към теб и по гърба ти плъзва студена пот. Но сетне погледът продължава по-нататък, завършва обиколката и се свежда към Тибур, който стои неподвижно между два от побитите камъни.
Не с ушите, а с вкамененото си от ужас сърце чуваш гласа на черната сянка:
— Знам какво желаеш. Ще го получиш, ще ти дам и много повече, но цената е скъпа. От този миг трябва да бъдеш мой.
— Твой съм — дрезгаво прошепва ловецът на тролове.
Внезапно разбуденото ехо засилва гласа му хилядократно: „ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…“
С гръмовен смях мрачната фигура протяга ръце към него. За миг припламва кърваво сияние, върху което тялото на Тибур се очертава като черен силует. После светлината изгасва и в същото време сянката сякаш потъва в земята. В глухото безмълвие на нощта изведнъж се вмъкват хиляди далечни звуци. Часът на злокобната магия е отминал. Би могъл да помислиш, че си сънувал всичко, ако не беше тялото на Тибур, проснато неподвижно между побитите камъни.
— Онова още е тук, но сега дреме дълбоко под земята — прошепва след минута Гилмориен. — Да се измъкваме докато е време. И без това постъпихме твърде неразумно.
1
Руническите надписи в това електронно копие са предварително разшифровани с помощта на руническия шифър, поместен в хартиеното издание. Навсякъде, където пише „карта“, се има предвид руническият шифър. Бел. Борислав.