Хирам повдигна рамене.
— Кажи му, че синът му се е бил геройски и не се е опетнил с името страхливец. Че умря от меча на човека, от когото се боят дори побелелите в сеч войници. Това ще послужи за утешение на стария му баща.
Герман изслуша всичко това с наведена глава.
— Вървете си! — каза след малко той на подчинените си. И там, където допреди пет минути бурно се решаваше съдбата на един живот, сега настъпи гробна тишина. Хирам стоеше, подпрян на меча си. Герман все още мълчеше. От време на време челото му се набраздяваше от дълбоки бръчки.
— Тъй да бъде! — каза най-сетне той с дълбока въздишка и поглед, впит в тялото на убития. — Твоят меч разреши спора. Съжалявам, че отечеството досега е било лишено от мощта ти. Но за това освен личните ми чувства към теб имаше и нещо по-важно. То именно накара Съвета да те заточи. Ти беше най-добрият другар на Анибал, първият вожд след него. И затова войниците те боготворяха. И ако тогава ти бях дал Офит, щеше да се сдобиеш с още по-голямо влияние и тогава никой нямаше да ти попречи да изпълниш плана си — да поведеш войските ни срещу Рим. Нали?
— Да.
— А ние бяхме обезсилени и нямаше да издържим подобна борба — и ти бе осъден на изгнание. Сега обстоятелствата се измениха. От името на Съвета аз обявявам заповедта за изгнанието ти за унищожена и на теб ще ти бъде даден пак достоен пост. А тази вечер ще дойдеш у дома. Но всичко това при едно условие: Офит ще стане твоя жена едва след първата победа над римляните.
— Добре! — отвърна Хирам и като поздрави по войнишки, тръгна към въжената стълба. След малко беше при своите и със силен глас заповяда: „В Картаген!“ Веслата се потопиха почти едновременно с тези на триремата. Но след няколко минути последната бе далеч пред ладията на Хирам.
— Какво се случи? Защо се забави така дълго на триремата? Какво прави там? — бързо питаше Офит избраника си.
— Чувахме звън от мечове и после викове — намеси се и Фулвия.
— Ти си се сражавал?
— Да, сражавах се! — навъсено отговори Хирам. — И този, който беше против мен и ми пречеше, няма никога вече да хване оръжие. Той е убит!
— Герман? — извика Офит ужасена.
— Не, с Герман аз не бих се бил. Убих твоя годеник, Офит. Теоур вече никога няма да те види. Да. Той се би храбро, жал ми е, че нямаше друг изход. Но на земята нямаше място за двама ни.
— А ти не си ли ранен?
— Не, както виждаш. Сега отиваме в Картаген. Там ти ще останеш при Фулвия, а аз ще ида да помагам на родината си. Герман обеща, че ще ми бъде поверено командуването на флота.
След един час лодката влезе в пристанището на Картаген. Триремата отдавна бе дошла и се бе загубила сред другите кораби, върху чиито палуби кипеше бурен живот: флотата на Републиката се готвеше за бой.
XVIII. ПАК В КАРТАГЕН
Същия ден вечерта Хирам и Тала вървяха бързо по една широка и хубава картагенска улица. Офит, младата робиня и Фулвия бяха останали в къщата на етруската, където после се прибраха и всички мъже на малки групички, за да не привличат вниманието.
Общо бе мнението, че трябва да напуснат Картаген, защото сигурно предварително са осъдени на смърт. Сидон сърдито викаше, че Хирам прави глупости, като се заема с безнадеждната борба срещу римляните. Но когато Хирам заяви, че е решил да сподели участта на родния си град и че всички са свободни да правят каквото искат — нито един от тях не напусна любимия си вожд.
По пътя към двореца на Герман към Хирам и Тала се присъедини и Фегор.
— Привет, храбри воини! — каза той. — Поздравявам ви с благополучния изход на нещата. Ти не можеш да си представиш, Хирам, колко съм се безпокоил за теб.
— Ти? Защо? Ами обещаният талант?
— Ах, да. Бъди спокоен, ще го получиш.
— Нали? И аз бях сигурен в туй. Но сега за друго. Ти си скрил Офит в дома на Фулвия. В това съм сигурен: позволи ми да ти дам един съвет. Не казвай на Герман нито дума за това. Кой знае дали гордият старец няма да се разкае за стореното? Сега те слушат, защото им трябваш. А след ден може и да се променят нещата. Но да вървим Герман не обича да чака. Съветът на сто и четиримата вече обсъжда въпроса за теб.
— И как го реши? — живо попита Хирам.
— В твоя полза — донякъде. Засега добре, но бащата на Теоур е жив. Той може да поиска да ти отмъсти за смъртта на единствения си син. С една дума несигурност, предпазливост и внимание. Иначе аз рискувам много.
— Ти? Какво рискуваш? — учудено се спря Хирам.
— Богове! Как забравяш! — разсмя се шпионинът. — Но хайде. Вървете по-бързо.
Почти до среднощ старият Сидон гълча и призовава върху главите на картагенците всевъзможни проклятия, разхождайки се из градината на Герман пред малката уединена къщичка. От време на време той се заглеждаше в едно запердено прозорче, през което се процеждаше слаб лъч светлина и се чуваха два гласа: единият — твърд, спокоен и уверен, гласът на Хирам, а другият — слаб, треперещ този на Герман.