— Езикът ми щеше да изсъхне от умора, ако беше избърборил всичко това, което те си казаха — мърмореше старият моряк. — И за какво ли имат да говорят? Да не би пък да са се скарали сега?
Последното предположение обаче не беше вярно: Герман посрещна Хирам приветливо и му съобщи, че Съветът на сто и четиримата е подписал помилването му и назначаването му за командуващ флота. Пехотата и артилерията ще води Гоздрубал, а конниците Фамий.
— Ето един човек, на когото не бих поверил такъв отговорен пост — неволно каза Хирам.
— Вярно, но като нямаме хора? — скръбно каза Герман.
След това Хирам се осведоми за всички подробности около флота: колко кораба имат, как са въоръжени и прочие.
— Въпреки всичките ви старания флотата е много малка — замислено каза Хирам. — Какво ще можем да направим с нея срещу римляните?
— Твоята задача обаче не е много тежка: ще трябва само да попречиш на неприятелите да ни обградят откъм море. За всичко друго градът наистина се готви: кой каквото има метално, се носи за направа на оръжие. Работилниците са затрупани с работа. Богатите жени жертвуват скъпоценностите си за заплата на наемниците. Други си дават косите за тетива на лъковете. Но всичко това ще бъде напразно, ако ти не успееш да задържиш за няколко дена римската флота.
— Ще се опитам. За това ще постъпя така: сигурен съм, че преди да дойдат тук, римляните ще се спрат в Утике, която, струва ми се, не е много против това. Ще тръгна веднага и ако успея да стигна пръв, Утике ще остане наша и задачата ни ще се улесни.
— Но ако завариш там вече римляните?
— Нищо. Все едно, че ще се срещнем тук. Ще ги нападна неочаквано, тъй като ни смятат за неспособни, и може да им разстроя флота. Но за пълна победа няма защо да се лъжем.
— Уви, ти си прав — с въздишка отвърна Хирам. — Кога ще тръгнеш?
— Днес на разсъмване.
— А какво става с Офит?
— Тя е във верни ръце.
— Сигурен ли си?
Хирам презрително се усмихна.
— Какво може да й се случи? — попита той. — Или робите на Теоур по Негова заповед ще идат да я търсят? Бъди спокоен, аз отговарям за нея. Отнех я от жреците на Танита, убих съперника си и сега няма да я изпусна, дори целият Картаген да тръгне срещу мен.
Герман искаше като че ли да възрази, но се ограничи само с тежка въздишка.
— Аз съм стар, самичък — мълвеше той, — тя бе утешение за моята старост — но нищо. А сега иди и служи на отечеството. Пожелавам ти пълна сполука.
Девойките бяха оставени под надзора на четирима от най-храбрите нумидийци, а останалите тръгнаха към пристанището. По пътя Хирам забеляза чудна картина. До съмване оставаха още няколко часа, а навсякъде кипеше работа. Буйни огньове, изпълващи въздуха със задушлив дим, грееха котли, пълни с мед, сребро и злато. Тази сплав се лееше на пластини и от тях се правеха ризници, щитове или пики.
Медта беше малко и я заместваха с драгоценни метали. Отвсякъде ехтяха ударите на чукове: ковяха оръжията и поправяха всеки развален камък от градската стена или укрепление.
Хирам вървеше с другарите си и Фегор, следван от рояк черни мисли. В ушите му още звучаха думите на любимата девойка.
— Отсега аз съм ти вече сянката — каза в този момент Фегор.
— Защо? Ще ме шпионираш ли? — рязко попита Хирам.
— О! Не! Съвсем не! Но ще те пазя! — с ироничен смях отговори Фегор. — Защо се сърдиш? Най-напред Съветът ме е натоварил да те представя на флотата като неин началник. Второ — кълна се във всичките богове и богини — в нищо няма да ти се бъркам и да ти преча.
— Ще ме последваш дори и в морето? — учудено попита Хирам.
— Разбира се. Нали някой трябва да докладва на Съвета как вървят работите? Освен това ти си така непредпазлив, а това особено много ме тревожи — цял талант!
Не след дълго всички бяха на пристанището. Там също кипеше работа. Хирам внимателно започна да разглежда спокойно полюляващите се гиганти. Въпреки малкото им количество, всички бяха добре въоръжени и екипирани. След огледа Хирам се качи на чакащата го лодка и отплува към един от най-големите кораби. Скоро оттам се разнесоха бързи заповеди и не след дълго картагенската флота напусна досегашното си пристанище. Предполагаемото превземане на Утике не се удаде на Хирам, защото изменилата финикийска колония се оказа отлично снабдена с оръжие и хора: трябваше да се започне правилна обсада, а това щеше да струва много време и хора.