Не откъсвай поглед от ЦЗ.
Вратата — бялата врата, последната врата, преди да влезе вътре… същата тази врата бавно се отвори.
И тя видя набит мъж, с къса кестенява коса, с брада като на някого от специалните операции и разкопчана риза. Мъжът на вече отворения вход на ЦЗ стоеше от другата страна на открехнатата алуминиева врата, подпряна с доставения пакет, и се озърташе за евентуални стрелци.
Не видя никого.
Взе пакета, доставен от кафявия микробус.
Бял взрив, БУУМ! когато самоделната граната, залепена за дъното на пакета на доставената пратка, избухна и запрати брадатия мъж заднишком в къщата.
Фей подскочи зад волана на откраднатия автомобил, запали двигателя и натисна рязко газта, направи рязък десен завой в задънената уличка и спря пред ЦЗ, изскочи от колата с глока в дясната си ръка, с лявата постави магнитната въртяща се лампа, купена от обикновен магазин, която започна да изпраща червени отблясъци от покрива на откраднатата кола, които намекваха за официално присъствие и може би — може би — биха убедили цивилните граждани в задънената уличка, че няма нужда да се обаждат на 911 след силния и ярък взрив в къщата, където паркира някаква вероятно полицейска кола, а жена с червена блуза с качулка се втурна през натрошеното стъкло и сплесканата алуминиева външна врата.
Плешив мъж с черни джинси и черно кожено яке изтича към откраднатата кола с въртящата се червена лампа.
Фей преодоля петте бетонни стъпала с две крачки, избута алуминиевата кофа настрани, извади глока си и се прицели…
Мъж върху голия под на кухнята! Лежал е свит като бебе, но тъкмо се изпъва. Брада, кестенява коса, диша тежко, с обгорено лице, издава звуци, които не чува, и…
Пистолет, има пистолет, върти в ръцете си пистолет със заглушител, опитва се да го насочи!
Слепият, глух и обгорен мъж беше боец, който познаваше оръжието си.
Знаеше как да напъха в устата си подобното на наденичка дуло със заглушител в устата си, как да насочи студения черен свредел нагоре към мозъка си… Пук!
Алена кръв опръска бялата стена до вратата на кухнята.
Мъжът с пистолет в устата лежеше сгушен, като спящо дете.
На каква лъжа си се вързал?
Коя истина не можеше да приемеш?
Няма време, Фей вдигна оръжието и го насочи към коридора отдясно на празната дневна.
Две отворени врати в коридора отдясно. Сигурно спални.
В дъното на коридора отворена врата, шкафче над мивката — баня.
От лявата страна на коридора отворена врата, надниква… кранчета и тръби за пералня и сушилня, машините ги няма. Пералня и килер.
Кондора застана до нея с гола глава след намесата на електрическата машинка и бръсначите, които купи предната нощ от дрогерията, същия семеен магазин с детски щанд, пълен със стоки на разпродажба от миналия Хелоуин, временни татуировки, които отмиваш с вода като дъжда, който за късмет още не бе валял днес, за да размаже мастилото на шията му, привличащата погледа паяжина. Насочил бе своя боен пистолет, подчини се на знака й да провери кухнята.
Докато той се придвижваше към своята огнева зона, тя се насочи към отворената баня.
Коридорът, както се вижда над дулото на глока й:
Първата врата на банята.
Прокрадни се напред покрай стената.
Фей се сви…
Завъртя се и се търкулна по гръб и по корем покрай първата отворена врата на спалнята, с лице към вътрешността и с насочен пистолет, и видя наопаки безпорядък от…
Спален чувал, отворен куфар, мръсни дрехи, бутилка вода, отворен и празен дрешник…
Никой.
Издърпа крака изпод тялото си и седна, притиснала гръб към стената, вратата на втората спалня беше отворена до нея вдясно, но виждаше по-добре празното перално помещение, виждаше по-голямата част от вътрешността на банята в дъното на коридора също празна, така че явно беше втората спалня, трябваше да бъде!
Една граната наляво, майната му, хвърли я в спалнята, затвори очи, запуши уши, отвори уста…
Експлозия и бяла светлина!
Светът на Фей пламтеше и кънтеше около петнайсет секунди, преди да бъде в състояние да вижда и да се изправи несигурно на крака, и да нахлуе в спалнята, която беше взривила.
Мъжът, който се изправяше да седне до голата бяла стена, беше в окаяно състояние: брадата му висеше проскубана, на челото му под късо подстриганата мръсна червеникава коса имаше лепенка. Беше облечен с бяла фланелка с дълбоко деколте и сиво долнище на анцуг и беше бос. Бяла превръзка, очевидно не болнична, се виеше от лявата му ключица по слабите му мускулести гърди, сякаш прикриваше дълбока рана от куршум четирийсет и пети калибър например. Окото му беше насинено, а устните му бяха подпухнали и сигурно са привличали погледите, докато е крачел през зоопарка предния ден, но и тогава беше успял, сега също бе успял да се надигне и да седне, само че пистолетът му, някакъв черен автоматичен пистолет прототип със заглушител, оръжието, с което беше изпълнил звездната си роля предния ден, сега беше запокитено от взрива в другия край на стаята.