— Кой е очевидният въпрос?
— За серума на истината.
Сами наклони глава:
— Е, спипа ме, Фей. Такъв съм си аз, не спазвам правилата. Явно ти също. И точно затова си ми нужна. Хайде, стига де: серум на истината? Ти сериозно ли? Ако хапчето е било нещо повече — продължи, — наречи го проверка на доверието. Дадох ти хапче. Казах ти, че е от огромно значение за мисията да го изпиеш. Ти получи шанс за крайно необходим отдих, защото ми се довери, а аз пък отново се уверих, че ще направиш нужното за изпълнение на мисията.
— Не сънувах. Длъжна бях да се справя с всичко, което ми се случи.
— Страната на сънищата не е наша територия, Фей. Ние живеем в света на „трябва“.
— Какво трябва да направя сега, шефе?
— Знам всичко за случващото се, но нищо за случващото се в действителност.
Сами погледна ръчния си часовник — черен метален хронометър със светещи циферблати, които сияеха зеленикави в тъмното.
— Наближава шест часът в сряда — съобщи й. — И имаме нов проблем. Обадиха се от седмия етаж на Лангли. Вдигнала се е шумотевица.
— Шумотевица ли?
— Клюки, телефонни обаждания, уебтрафик, странни предупреждения, шушукане по коридорите, може би някой репортер от онова, което е останало от традиционните медии, не знам откъде… но има шумотевица. Придържаме се към историята, че бивш агент на ФБР на име Вин е получил сърдечен удар снощи, че лежи в критично състояние в болница, която не разкриваме, и се извиняваме за объркването. Така че вече сме залепени за тази версия. Ако повярват на някое опровержение и то се превърне в мен в Мрежата, ще изглеждаме като проклети лъжци, които прикриват нещо, и фактите вбесяващо ще изгубят всякакво значение.
— Не разбирам.
— Естествено, никой от нас не разбира защо партньорът ти се е върнал в апартамента на Кондора, където са го убили. Има есемес от неговия телефон, включен към системата на ОНО, за някакъв допълнителен доклад към онзи, който твърдиш, че си пуснала от негово име.
— Това не е бил Питър. На него не му пукаше.
— Обаче е факт. И е влязъл в администрацията, не във вашия отдел. — Сами поклати глава. — О, Кондоре.
— Ти го познаваш — каза Фей.
Фей остави чернокосия Сами, който държеше живота й в ръце, да изпълни очите й.
Остави светещата секундна стрелка да опише кръг по циферблата на часовника му.
Остави го да изпълни мълчанието в стъклената им кабина с онова, което се осмели да изрече.
— Никога не сме разговаряли по този начин.
— Трябва да знам, ако ще помагам на нас, на теб.
— Доверие, нали? — усмихна се той. — Навремето не вярвах на никого повече, отколкото на Кондора.
— Бил ти е партньор. Или твой надзорник.
— Нещо повече. Беше… легенда в легендата.
Сами изрече името на човека.
— Чакай, аз… — каза Фей.
— Под това име — поясни Сами — той беше човекът от ЦРУ, който разпространи новината в дните на истината, справедливостта и триумфа на американския начин на живот след „Уотъргейт“.
— Той е бил човекът, който…
— Отиде в „Ню Йорк Таймс“. Не са ми известни истинските подробности. На вестника също. Нещо за хероин. Нещо за операции в Близкия изток. Или за лъжите на ЦРУ относно причината да нападнем богата на петрол държава. Нещо за група хора, убити някъде, докато са действали под прикритие.
— Статията във вестника описваше само основните факти. Използваха цивилното име на Кондора.
— Обаче никой не даваше и пет пари! Всичко потъна в потопа от истории как Управлението използва мафията за екзекуции, как претърсва незаконно граждани, как провежда тайни опити с ЛСД, как сваля правителства. Кондорът се превърна във второстепенен играч, не го повикаха да свидетелства на изслушванията пред сенатската комисия „Чърч“, нито беше споменат в окончателния им доклад. Човек би си помислил, че каквато и да е истината за Кондора, явно става дума за нещо голямо, но щом достатъчно хора отдясно си замълчат, действителността потъва в официалната версия. Или поне така стана, преди интернет да улесни съществуването на алтернативните реалности.
Фей поклати глава:
— Управлението никога не забравя. Може би са решили да не дават Кондора под съд, задето е нарушил законите и клетвите за пазене на служебна тайна, но сигурно са го…
Видя го.
И прошепна:
— Мили боже!
— Точно като Фил Ейджий, който издаде книга и развали прикритието на стотина от нашите, всички по нашите престъпни улици познаваха Кондора с това цивилно име, знаеха, че той е в списъка с врагове на ЦРУ. Врагът на моя враг…