Би било разумно да извади внимателно съдържанието на модерната велурена раничка, подобна на дамска чанта, да подреди всичко по рафтовете на шкафчето си и според някаква система, с което спретнато да намекне, че възнамерява да се върне, да даде благонадежден знак на профайлърите и на „катеричките“, които можеха да отворят шкафчето й, след като тръгне.
Тя обаче изсипа раничката си в шкафчето, сложи вътре само несесера с нужните й за мисията тоалетни принадлежности, грабна късия си черен шлифер, с който беше, когато разговаря с Кондора, и шумно затвори вратичката.
Написан на ръка надпис над бивака от преносими сандъци за съхранение и доставка гласеше „Отпускане на екипировка“. Двама охранители от спецчастите с провесени през рамо автомати М-4 крачеха край Дядо Коледа с бронежилетка върху бялата риза и вратовръзка, седнал зад голяма маса, на която биха се сместили дори присъстващи на църковно мероприятие.
Фей потвърди самоличността си на портативния скенер за ретина на Дядо Коледа, разкри нивото си на секретност, като въведе самоличността и оперативната си кодова дума на лаптопа върху масата, и договори нужното й от нещата, с които Дядо Коледа й съобщи, че разполага и може да й отпусне.
Без да му мигне окото й даде две кредитни карти с измислено женско име.
Парите в брой не бяха проблем — 2500 долара в банкноти от по двайсет и петдесет, две по десет и две по пет.
Фей разкопча блузата си.
Санта впери поглед в списъка, който му бяха натракали на айпада.
— На война ли отиваш, детектив? — попита.
— Знам какво правя — излъга тя.
Преди да изчезне в каньоните между заключените складови сандъци, Дядо Коледа й даде съвета, който всеки съвестен домакин на шпионски принадлежности дава на тайните си агенти:
— Вземай разписки.
Фей остави блузата си върху масата и остана по черния си сутиен.
Дядо Коледа й донесе зарядно за мобилния телефон и резервна батерия, невзрачно светлосиньо изкуствено яке, с един номер по-голямо от нейния, и бронежилетка.
— Три килограма — осведоми я той, докато тя я навличаше. Фей си помисли, че платът на жилетката, който се подаваше над деколтето на блузата й, може да мине за модерна фланелка. — Няма пластини, но върши работа за повечето бойни пистолети. Не съм получавал оплаквания.
— Ако някой е имал оплакване, надали е можел да го изложи.
Той се съгласи със свиване на рамене. Върна се в каньона сред сандъците с оборудване, за да й донесе нужното. После й помогна да подреди тежките предмети в раничката си.
— Имаш късмет, че разполагаме с тези — сви рамене Дядо Коледа. — Падам си малко сантиментален.
— Доволна клиентка съм — излъга Фей и се запъти към асансьорите.
Знаеше, че е безполезно да се отбива в дамската тоалетна. Да плъзне ръце по тялото си. С помощта на сгъваемото ножче да надникне зад значката си. Да провери дали подметките на черните й, подобни на маратонки обувки миришат на прясно лепило. Не беше нужно Сами или шефовете й от ОНО, Вътрешна сигурност или ЦРУ Да й поставят проследяващо устройство. Те, а сигурно и Целият свят мечтаеха за джипиеса в мобилния й телефон.
Не е важно, че знаят къде си, ако не могат да те стигнат там.
Асансьорът я отведе в главното фоайе.
Нашият свят я очакваше зад стъклените стени.
Фей мина през въртящата се врата, прекоси площада и от тротоара махна на такси.
Той вероятно се придвижва пеша, затова и аз трябва да направя същото.
Едно такси спря, тя се качи, каза на шофьора къде иска да отиде, не го разпозна като някой от хората на Сами… но той и бездруго би изпратил непознато за нея лице.
В крайна сметка, не би следвало Фей да има екип под прикритие.
Раничката тежеше на седалката до нея.
Намалява бързината и издръжливостта. Дано да си струва да нося толкова тежко.
— Час пик — съобщи шофьорът, чернокож мъж с акцент… откъде? Нигерия? — Все е час пик, където трябва да отидеш, за да получиш каквото ти трябва.
— Да. — Тя се извърна и той виждаше лицето й обърнато към тротоарите, покрай които прелитаха. Край на разговора. Очите й следяха страничното му огледало.
Маршрутът, който той избра, ги отведе до края на Уисконсин Авеню и трудния ляв завой по Масачузетс Авеню покрай оградата на Националната обсерватория и на официалната резиденция на вицепрезидента.
Под дома на вицепрезидента Масачузетс Авеню се нарича неофициално Ембаси Роу — там е тухлената постройка на британската мисия с вдигналата победоносно ръка статуя на Уинстън Чърчил отпред, бразилската, черна стъклена кутия с размерите на замък, която е изглеждала ултрамодерна, преди Фей да се роди, сивите каменни мисии на европейските сили, Ислямският център, завзет от радикалните мюсюлмани ханафити през 1977 г. и държан в кървав плен заедно с Бней Брит и администрацията на окръг Колумбия.