Няколко пресечки по-нататък таксито й се вля в уличното движение по Шеридан Съркъл, където по време на честването на двестагодишнината на Америка в годината преди обсадата на ханафитите екип за „мокри поръчки“, в който имаше и агент на ЦРУ от Уотърлу, Айова, взриви дистанционно автомобил в часа пик, за да убие бивш чилийски дипломат, само че уби и една американка и рани съпруга й като част от операция „Кондор“ — тайното шпионско сътрудничество между шест дясно ориентирани южноамерикански държави.
Фей поиска таксито да я остави на ъгъла на Трета улица и Пенсилвания Авеню. Капитолият чакаше зад гърба й, службата на Кондора в Конгресната библиотека се извисяваше през една пресечка от лявата й страна. Пенсилвания Авеню тръгваше от територията на Конгреса с уличките с кафенета, барове и ресторанти, „Старбъкс“ и една двуетажна тухлена сграда с врата откъм улицата, където бяха офисите на три различни групировки, до едно звучащи много общественополезно, но неиздаващи нищичко относно истинската им дейност.
Това е бил твоят район, Кондоре.
Фей се поправи: все още е твоят район.
„Виж ме“ — пожела си тя, докато стоеше там, край нея прелитаха последните автомобили от часа пик, а групите служители на Конгреса, запътили се нанякъде след работа, вече оредяваха.
Освен „Старбъкс“, чиято вътрешност тя огледа набързо, големите витрини, мястото за социални контакти, което се появяваше най-често на сметките от кредитната карта на Кондора, я очакваше по-надолу близо до Четвърта улица.
„Тюн Ин“. Закусвалня за бира и бургери с плоска фасада беше хлътнала като шахта в стената от уютни и изискващи риза и вратовръзка ресторанти и барове на улицата.
Фей направи само две крачки в заведението и вече знаеше защо Кондора идва тук.
На третата крачка забеляза Пуласки, седнал на бара от лявата й страна, докато тя вървеше към сепаретата в дъното, преди тоалетните и кухнята. Пуласки беше типичен агент от спецоперациите, с буйна брада, която би могла да стане повод да го отзоват от този екип в засада и да го изпратят на улиците на Кабул само след нищожна промяна на облеклото му, което се състоеше от мръсни сини джинси и изцапана платнена канадка, под която Фей не се съмняваше, че има два пистолета в раменни кобури. Той не вдигаше поглед от бутилката си бира „Мюлер“.
През три столчета от Пуласки седеше Джорджа, бивше ченге от Алабама, облечена като пияна неудачница, която не откъсваше поглед от наполовина пълната чаша бяло вино пред себе си, а ръцете й бяха положени леко върху издраскания бар до мобилния й телефон.
Сами не би отзовал хрътките от стандартната операция само защото е изпратил Фей на солова акция по улиците. Освен ловците на глави със сигурност имаше екипи под прикритие в къщата на Кондора, на работното му място и на — примерно — петте места, които най-често е посещавал, Фей се зачуди кого ли не е забелязала в „Старбъкс“, но може пък този екип да фигурираше в оперативния план като външен екип за наблюдение, може би някъде наблизо имаше паркиран микробус, откъдето наблюдаващите агенти следяха входа на „Старбъкс“, а и още някаква част от територията на търсения субект.
Фей мина покрай колегите си, но никой с нищо не издаде, че се познават.
Знаеше, че един от двамата щеше да изпрати есемес в Контролния център, че тя е на мястото. Като че ли шефовете вече не знаеха от джипиеса на телефона й.
— Сепаре ли искаш, скъпа? — попита силната, но попрегърбена шейсетинагодишна сервитьорка с ръждивочервена коса и с лице, което на млади години сигурно е карало всички пикапи в невзрачното градче някъде в Мериленд, откъдето беше тя, да забавят ход. — Където пожелаеш.
Точно това е търсел Кондора, помисли си Фей, докато се настаняваше в празното сепаре с черни възглавници. По кафявата дървена ламперия на стените висяха препарирани глави на животни, имаше и стойка с пушки, очевидно извън строя, снимки, табелки и бирени плакати от крайпътни заведения из цялата страна, от Америка. Усети миризмата на бира, на мазнината за готвене откъм кухнята зад половинката врата, уханието на вечерта, промъкнало се откъм градската улица.
Този бар за един американец беше като дом. Място, в което се чувстваш като във времето отпреди Втората световна война, когато все още всичко е изглеждало възможно. Тук може да си облечен със скъсана фланелка или със смокинг — сигурно през седмицата идваха и двата типа хора. Табела оповестяваше, че барът съществува по отдавна от което и да е друго питейно заведение на Капитолия. И Фей го вярваше. На повечето други столчета около Пуласки и Джорджа седяха хора, които надали бяха стигнали тук по лесен житейски път.