Благодари му.
Качи се на първи влак за там.
ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ.
Един човек слезе на въпросната спирка заедно с Фей — делова жена, която почти не откъсваше очи от смартфона си, отговаряйки на безконечния поток от имейли, докато се качваше с ескалатора към изхода и после изчезна.
Ето я картинката.
Жена стои сама на перона с червени плочки в сивия циментов тунел.
Аз.
Облечена съм с черния шлифер, с който бях, когато се запознахме. С разкопчано сако — Кондора ще го очаква, ще повярва. Ще може да ме види, докато влакът, в който е, намали и приближи спирката.
Тя прецени, че е по-разумно да пусне раничката си върху червените плочки до краката си. Наистина, не беше като да е изцяло под контрола й, още едно нещо, което да държи под око. Още едно нещо, за което да се притеснява, обаче си струваше, за да не й тежи, докато чака, и за да пести сили.
По двете релси неспирно прелитаха въпроси от типа ами ако. Ами ако тя греши и той не беше избрал да бъде движеща мишена по любимата си линия на метрото? Ами ако патрулите в метрото вече са го прибрали? И защо не? Ами ако той не я забележи да чака на перона или пък я забележи, обаче въпреки това отмине, или пък изскочи от вагона и започне да стреля с пистолета на Питър?
Тя остави всичко това да отмине.
Чакаше да види какво ще пристигне при нея по стоманените релси.
Влак дофуча с грохот на спирката, правоъгълните осветени прозорци бяха осеяли дългата сребриста змия като люспи, докато тя се плъзгаше покрай очите на Фей и накрая спря.
ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!
Никой не слезе.
Никой от тримата човека, които Фей гледаше през прозорците на влака, не погледна към нея.
ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!
Влакът отпраши.
Тя упорито не поглеждаше часовника си.
Нито броеше колко пъти влакове дофучаваха на спирката, спираха, изплюваха един, двама, трима човека нагоре към ескалаторите и навън в нощта, но най-често — никого.
Грохот и фучене, сребрист влак спира.
ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!
Никой не слиза, никой…
Стои в рамката на отворената врата на вагона на двайсет крачки от нея.
Дебел откачалник с бейзболна шапка, кафеникава кожа, отпуснал ръце отстрани край тялото си — празни, нали са празни?
Откачалникът слезе от влака.
13
„Дракони се сражават над моравата… “
И-Дзин, „Кун/Приемащото“
Мъж и жена стояха сами на червените плочки на перон в метрото.
Той излезе от сребристия влак на релсите зад гърба му.
Тя стоеше спокойно и неподвижно, с лице към видението с кафеникаво яке, голям корем, бейзболна шапка, нелепи очила и кафява кожа. Той знае, че тя знае.
ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!
Вратите с гумено уплътнение се затвориха зад него с тихо свистене.
Сребристият влак се стрелна напред и напусна гарата.
— Ако исках, щеше да си мъртъв — каза му тя.
Ръцете й висяха отстрани на тялото с разперени пръсти, за да се вижда, че са празни. Десетте метра червени плочки помежду им са оптималната смъртоносна зона за пистолет.
Каква е тази чанта върху плочките до краката й? Бомба с дистанционно задействан детонатор? Газ?
— Как си, Вин?
— Казвай ми Кондора. Затова сме тук.
— Помниш ли коя съм?
— На служебната ти карта пишеше Фей някоя си.
— Фей Дозиър. И е нещо повече от служебно име, от прикритие.
— А коя си в момента?
— Твоето спасение. Твоята придружителка. Човекът, който ще те отведе на безопасно място.
— Май си спомням да са ми го казвали и преди.
Пристъпи към нея.
Тя не помръдна. Не се премести. Не пристъпи. Не извади пистолета си.
Направи още една крачка. Намали разстоянието.
— Партньорът ми е убит в дома ти. Трябва да науча всичко.
— И мислиш, че аз знам.
— Бялата кола — каза тя, когато той вече беше на три крачки от възможността да я удари. — Заради нея смятам, че не знаеш достатъчно. Така че и двамата имаме еднаква мишена.
Мъжът спря на две крачки от нея. Не можеше да я удари оттам. Но беше близо. Ако тя понечеше да извади оръжието си, сега поне той щеше да има шанс, поне на теория.
— Какво има в чантата? — попита Кондора.
— Доказателство, че можеш да ми се довериш.
На електронно табло на куха колона от кафяв метал светеше разписанието на влаковете. Часът пик беше отминал, следващият влак щеше да пристигне след деветнайсет минути, а влакът на срещуположните релси — три минути по-късно. Празните ескалатори бучаха нагоре и надолу покрай перона, на който стояха само те двамата.